— Нали ти казах! — възкликна Хърмаяни. — Колкото по-скоро поканиш някого, толкова по-бързо другите ще те оставят на мира и ти…
Тя внезапно се смути — току-що беше зърнала Рон и Лавендър, залепени един за друг в обичайното кресло.
— Е, лека нощ, Хари! — пожела му Хърмаяни, въпреки че беше едва седем часът вечерта, и без да каже и дума повече, се запъти към момичешките спални.
Хари си легна, като се утеши с мисълта, че им остава само още един учебен ден плюс празненството на Слъгхорн и после двамата с Рон ще заминат заедно за „Хралупата“. Вече изглеждаше невъзможно Хърмаяни и Рон да се одобрят преди празниците, но през ваканцията може би щяха да имат достатъчно време да се успокоят и да променят поведението си…
Надеждите му обаче не бяха големи и намаляха още повече, след като на другия ден му се наложи да изтърпи двамата в часа по трансфигурация. Току-що бяха започнали да изучават изключително трудната трансфигурация на хора — трябваше да работят пред огледала и да променят цвета на собствените си вежди. Хърмаяни злобно се изсмя на плачевния първи опит на Рон, при който той някак успя да се издокара със зрелищни дълги щръкнали мустаци. Рон й отмъсти, като я изимитира жестоко, но точно, как подскача нагоре-надолу на чина всеки път, когато професор Макгонъгол задава въпроси — това според Лавендър и Парвати бе страшно забавно и отново докара Хърмаяни на ръба на сълзите. Веднага след звънеца тя изхвърча от класната стая, оставяйки половината си вещи, а Хари реши, че точно сега Хърмаяни е в по-трудно положение, отколкото Рон, грабна нещата й и хукна да я гони.
Накрая я откри, когато тя се появи от момичешката тоалетна на долния етаж. Беше заедно с Луна Лъвгуд, която я потупваше отнесено по гърба.
— О, здравей, Хари! — поздрави Луна. — Знаеш ли, че едната ти вежда е яркожълта?
— Здрасти, Луна! Забрави си нещата, Хърмаяни…
Той й подаде учебниците.
— А, да — рече тя задавено, прибра си вещите и се обърна бързо, за да прикрие, че си бърше очите с кутията за моливи. — Благодаря ти, Хари! Е, аз да вървя…
И хукна, без да му остави време да я утеши, макар че — честно казано — той не знаеше как.
— Разстроена е малко — отбеляза Луна. — Първо реших, че там, вътре, е Стенещата Миртъл, а се оказа, че била Хърмаяни. Спомена нещо, че Рон Уизли…
— Да, скараха се — потвърди Хари.
— Понякога той говори големи смехории, нали? — заговори Луна, когато двамата поеха заедно по коридора. — Но се случва и да е груб. Забелязах го миналата година.
— Сигурно — каза Хари. Луна проявяваше обичайната си склонност да изрича неудобни истини, той не беше срещал човек като нея. — Е, добре ли мина учебният срок?
— О, да — отговори Луна. — Чувствам се малко самотна без ВОДА. Но Джини е много мила с мен. Завчера в часа по трансфигурация забрани на две момчета да ме наричат „Луда“…
— Искаш ли довечера да дойдеш с мен на празненството у Слъгхорн?
Думите изскочиха от устата му преди да успее да ги спре и му прозвучаха като казани от непознат.
Изненадана, Луна извърна към него изпъкналите си очи.
— На празненството у Слъгхорн ли? С теб?
— Ами да — потвърди Хари. — Можем да си заведем гости и аз си помислих, че на теб навярно ще ти хареса… — Щеше му се да бъде пределно ясен в намеренията си. — Само като приятели де, нали разбираш. Но ако не искаш…
Вече почти се надяваше тя да откаже.
— О, да, искам да дойда с теб като приятелка! — грейна Луна така, както Хари не я беше виждал да сияе. — Никой досега не ме е канил като приятелка на празненство! Заради това ли си си боядисал веждата… заради празненството? Дали и аз да не си боядисам едната?
— Не — отсече Хари, — стана по грешка, ще помоля Хърмаяни да я оправи. Е, в такъв случай ще те чакам в осем часа във входната зала.
— АХА! — изпищя някой над тях и двамата подскочиха като ужилени. Без да забележат, току-що бяха минали точно под Пийвс, който висеше с главата надолу от полилея и им се хилеше злобно. — Поти покани Луда на празненството! Поти обича Луда! Поти обиииича Луда! — И се понесе нататък, като се кикотеше и пищеше: — Поти обича Луда!
— Хубаво е тези неща да не се разгласяват — отбеляза Хари.
И иска ли питане — за нула време цялото училище вече знаеше, че Хари Потър ще заведе Луна Лъвгуд на празненството у Слъгхорн.
— Можеше да поканиш когото си поискаш! — възкликна невярващо Рон по време на вечерята. — Когото си поискаш! А ти си избрал Луда Лъвгуд!
— Не я наричай така, Рон! — тросна се Джини, която беше поспряла зад Хари. — Наистина много се радвам, че ще я заведеш, Хари, тя е страшно развълнувана.