— Не е ваша работа!
— Ако ми кажеш какво си намислил, бих могъл да ти помогна…
— Благодаря, но има кой да ми помага, не съм сам.
— Тази вечер със сигурност си бил сам и е било страшно глупаво да се разхождаш без подкрепление по коридорите. Това са елементарни грешки…
— Щях да взема със себе си Краб и Гойл, ако не им бяхте наложил наказание!
— Тихо! — сопна се Снейп, защото от вълнение Малфой беше повишил тон. — Ако твоите приятели Краб и Гойл искат този път да вземат изпита по защита срещу Черните изкуства за СОВА, ще се наложи да поработят малко по-усърдно, отколкото досега…
— Много важно, като не го вземат! — рече Малфой. — Защита срещу Черните изкуства… това е само шега, нали, преструвка? Сякаш на някого от нас ще му дотрябва да се защитава срещу Черните изкуства…
— Това е преструвка, от която зависи успехът, Драко! — напомни Снейп. — Къде според теб щях да бъда през всичките тези години, ако не можех да се преструвам? А сега ме чуй! Непредпазлив си — да се разхождаш късно вечер, да допуснеш да те заловят и да разчиташ на помощта на мухльовци като Краб и Гойл…
— Не само на тяхната, имам на своя страна и други, по-смели хора!
— Защо тогава не се доверяваш на мен, мога да…
— Знам какво целите! Искате да ми отнемете славата!
Настъпи поредното мълчание, сетне Снейп рече студено:
— Говориш като малко дете. Влизам ти в положението, разстроен си, че баща ти беше заловен и пратен в тъмница, но…
Хари успя да реагира в последния момент: чу от другата страна на вратата стъпките на Малфой и се метна встрани точно когато тя се отвори рязко, а Драко закрачи нататък по коридора, като подмина отворената врата на кабинета на Слъгхорн, зави зад ъгъла в дъното и се скри от поглед.
Хари не смееше да си поеме въздух — лежеше свит долу, когато Снейп се появи бавно от класната стая. Той се върна с непроницаемо лице на празненството. Хари остана свит на пода под мантията невидимка, а мислите му препускаха лудешки.
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
СМРАЗЯВАЩА КОЛЕДА
— Значи Снейп е предложил да му помогне? Сигурен ли си, че наистина е предложил да помогне на него?
— Ако ме попиташ още веднъж — тросна се Хари, — ще те фрасна с това брюкселско зеле…
— Само уточнявам — заоправдава се Рон.
Двамата стояха сами на мивката в кухнята на „Хралупата“ и по заръка на госпожа Уизли белеха цяла планина брюкселско зеле. Зад прозореца отпред се сипеше сняг.
— Да, Снейп предложи да му помогне! — все пак отвърна Хари. — Обясни на Малфой, че е обещал на майка му да го закриля, че е дал нерушим обет или нещо от тоя род…
— Нерушима клетва ли? — смая се Рон. — Неее, невъзможно… Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. Защо, какво означава тя?
— Ами… не можеш да нарушиш Нерушимата клетва…
— Колкото и да ти е странно, това го разбрах и сам. А ако я нарушиш, какво ще стане?
— Ще умреш — отвърна лаконично Рон. — Когато бях на около пет години, Фред и Джордж се опитваха да ме накарат да я дам. И вече бях на път да го направя, държахме се с Фред за ръце и така нататък, когато татко ни завари. Направо побесня. — Очите на Рон блеснаха при спомена. — Това е единственият път, когато съм го виждал ядосан колкото мама. Фред твърди, че оттогава задникът му отляво вече не е същият.
— Дай да го пропуснем задника на Фред…
— Моля? — екна гласът на Фред и в кухнята влязоха близнаците. — Аааа, Джордж, я ги виж! Режат с ножове! Горките!
— След два месеца и малко ставам на седемнайсет — оповести нацупено Рон, — и тогава вече ще мога да го правя с магия!
— Но междувременно — заяви Джордж, след като седна на кухненската маса и си качи краката отгоре, — можем да ти се порадваме, докато ни показваш как всъщност се борави с… хей, внимавай!
— Заради теб стана! — ядоса се Рон и засмука порязания си палец. — Чакай само да стана на седемнайсет…
— Не се и съмнявам, че ще ни зашеметиш всички с неподозирани магически способности — прозина се Фред.
— И понеже стана дума за неподозирани способности, Роналд — намеси се отново Джордж, — какво чуваме от Джини за теб и за някаква млада дама на име Лавендър Браун… освен ако сведенията ни не са погрешни…
Рон поруменя, но не изглеждаше сърдит, когато се обърна отново към брюкселското зеле.
— Гледай си работата!
— Какъв остроумен отговор! — подсмихна се Фред. — Направо не знам как ти хрумват. Не, искахме само да разберем… как е станало.
— Кое как е станало?
— Въпросната дама да не е преживяла злополука?
— Моля?
— В смисъл откъде й е това трайно и всеобхватно умопомрачение? Внимавай сега!