Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Чувал ли си някога за човек, на когото са викали Нечистокръвния принц?

— Нечистокръвния какъв?

— Принц — повтори Хари, като не го изпускаше от очи, за да види дали той ще си спомни.

— Сред магьосниците няма принцове — отговори вече усмихнат Лупин. — Такова прозвище ли смяташ да използваш? А аз си мислех, че „Избрания“ би трябвало да ти е достатъчно.

— Това не е свързано с мен! — възмути се Хари. — Нечистокръвния принц е учил навремето в „Хогуортс“, у мен е старият му учебник по отвари. Писал е в него заклинания, ама такива, които сам е измислял. Например „Левикорпус“…

— О, по мое време това беше страшно модно в „Хогуортс“ — отбеляза Лупин, който се отдаде на спомени. — Когато бях в пети курс, няколко месеца не смеехме да ходим никъде от страх да не увиснем като на кука, хванати за глезена.

— Татко е използвал заклинанието — отбеляза Хари. — Видях го в мислоема, приложил го е на Снейп.

Опита се да го каже небрежно, някак между другото, като нещо несъществено, но не беше сигурен, че е успял — усмивката на Лупин бе прекалено многозначителна.

— Да — потвърди той, — но не само баща ти го използваше. Както ти обясних вече, заклинанието беше много разпространено… нали знаеш как е със заклинанията — ту се прилагат от всички, ту потъват в забрава.

— Но аз останах с впечатление, че заклинанието е било измислено, докато вие сте били в училището! — продължи да упорства Хари.

— Не е задължително — натърти Лупин. — Както и всичко останало, магиите ту излизат на мода, ту се забравят. — Той се взря в лицето на Хари, сетне добави тихо: — Джеймс, Хари, беше чистокръвен магьосник и от мен да го знаеш — никога не е искал от нас да го наричаме Принца.

Хари реши да не се преструва повече и каза:

— И не е бил Сириус? Или ти?

— Със сигурност не сме били ние.

— О! — Хари се взря в огъня. — Просто си помислих… той, този Принц, много ми помага в часовете по отвари.

— Откога е учебникът, Хари?

— Не знам, не съм проверявал.

— Е, това може би ще ти даде някаква представа кога е учил в „Хогуортс“ този твой Принц — обясни Лупин.

Малко по-късно Фльор реши да имитира Селестина и запя „Котел, пълен с жарка силна любов“, а всички останали, забелязали изражението на госпожа Уизли, го изтълкуваха като знак, че е време да си лягат. Хари и Рон се качиха чак в таванската стая на Рон, където за Хари беше добавено походно легло.

Рон заспа почти мигновено, Хари обаче започна да рови в куфара си и извади учебника по отвари. Запрелиства го и накрая се сети да погледне на първата страница датата, когато е издаден. Беше преди петдесет години. А преди петдесет години в „Хогуортс“ не е бил нито баща му, нито неговите приятели. Разочарован, Хари метна учебника обратно в куфара, изключи осветлението и се заобръща ту на една страна, ту на друга, като си мислеше за върколаци и за Снейп, за Стан Шънпайк и Нечистокръвния принц… и най-сетне потъна в неспокоен сън, пълен с прокрадващи се сенки и с писъци на ухапани невръстни деца…

— Тя сигурно се е пошегувала…

Хари се събуди рязко и видя в другия край на леглото си издут чорап. Сложи си очилата и се огледа: мъничкото прозорче беше затрупано почти догоре със сняг, а на този фон Рон беше седнал в леглото и разглеждаше нещо като дебел златен ланец.

— Това пък какво е? — попита Хари.

— От Лавендър ми е — отвърна с погнуса Рон. — Едва ли наистина смята, че ще взема да го нося…

Хари се взря по-внимателно и нададе гръмогласен смях. От ланеца висеше думата „Моят любим“, изписана с големи златни букви.

— Изискано! — рече той. — Направо класика! На всяка цена се покажи с него пред Фред и Джордж.

— Ако им кажеш — заяви Рон, като пъхна верижката под възглавницата, за да не я гледа, — аз ще… ще…

— Сега пелтечиш, така ли? — ухили се Хари. — Е, да им кажа ли?

— Но как изобщо й е хрумнало, че ще ми хареса такава дивотия? — попита Рон въздуха наоколо.

— Я си помисли хубаво — подкани Хари. — Споменавал ли си някога, че искаш да се разхождаш пред всички с думите „Моят любим“ около врата?

— Ами… ние всъщност не ги говорим често — отвърна Рон. — Главно се…

— Се натискате — притече му се на помощ Хари.

— Да де — каза Рон. Поколеба се за миг и добави: — Хърмаяни наистина ли ходи с Маклагън?

— Не знам — призна Хари. — На празника у Слъгхорн бяха заедно, но според мен нещата май не потръгнаха.

Рон се поободри и бръкна по-надълбоко в чорапа.