Белатрикс пак гледаше недоволно, макар че явно не знаеше какъв друг удар да нанесе на Снейп. Той се възползва от нейното мълчание и се обърна към сестра й.
— И така… дошла си да ме молиш за помощ, Нарциса.
Тя го погледна, на лицето й беше изписано неприкрито отчаяние.
— Да, Сивиръс. Аз… смятам, че единствено ти можеш да ми помогнеш, няма към кого друг да се обърна. Луциус е в затвора и… — Тя затвори очи и изпод миглите й се търкулнаха две големи сълзи. — Черния лорд ми забрани да говоря за това — продължи Нарциса, без да отваря очи. — Желанието му е никой да не узнава за неговия план… Той е… строго поверителен. Но…
— Щом ти е забранил, не бива да говориш — спря я начаса Снейп. — Думата на Черния лорд е закон.
Нарциса ахна, сякаш я беше залял със студена вода. За пръв път, откакто беше влязла в къщата, Белатрикс изглеждаше доволна.
— Ето на! — подвикна тя победоносно на сестра си. — Дори Снейп ти го казва: щом са ти забранили да говориш, длъжна си да мълчиш!
Снейп обаче беше станал — отиде при малкия прозорец, надзърна между пердетата към безлюдната улица, после пак ги дръпна с рязко движение. Обърна се свъсен с лице към Нарциса.
— По една случайност съм посветен в плана — пророни той тихо. — Аз съм сред малцината, на които Черния лорд го е доверил. Но ако не знаех тайната, Нарциса, ти щеше да извършиш страшно предателство спрямо Черния лорд.
— Бях сигурна, че знаеш — отвърна тя и задиша по-свободно. — Той, Сивиръс, ти има такова доверие…
— Ти знаеш за плана? — възкликна Белатрикс и задоволството, изписало се за миг по лицето й, бе изместено от възмущение. — Ти знаеш?
— Естествено! — потвърди Снейп. — Но с какво искаш да ти помогна, Нарциса? Ако си въобразяваш, че мога да убедя Черния лорд да се откаже, избий си го от главата, няма никаква надежда.
— Сивиръс — прошепна жената, а по бледите й страни се заплъзгаха сълзи. — Синът ми… единственият ми син…
— Драко би трябвало да се гордее — вметна бездушно Белатрикс. — Черния лорд му оказва голяма чест. И съм длъжна да отбележа за Драко: той не се опитва да се измъкне и да не изпълни своя дълг, очевидно се радва, че има възможност да се докаже, развълнуван е от мисълта да…
Нарциса се разплака на глас, без да сваля изпълнени с молба очи от Снейп.
— Само защото е на шестнайсет години и не подозира какво му се готви! Защо, Сивиръс? Защо точно моят син? Прекалено опасно е! Това е възмездие за грешката на Луциус, знам си аз!
Снейп не отговори. Извърна се, за да не гледа сълзите й, сякаш бяха нещо неприлично, но нямаше как да се престори, че не я е чул.
— Заради това е избрал Драко, нали? — настоя Нарциса. — За да накаже Луциус.
— Ако Драко се справи — отвърна Снейп все така без да я поглежда, — ще бъде почитан повече от всички други.
— Но той няма да се справи! — изхлипа жената. — Как ще се справи, щом самият Черен лорд…
Белатрикс ахна — Нарциса явно губеше самообладание.
— Исках просто да кажа, че… че досега никой не е успял… Сивиръс… моля те… ти винаги си бил любимият учител на Драко… стар приятел си на Луциус… умолявам те… любимец си на Черния лорд, неговият най-доверен съветник… нали ще поговориш с него и ще го убедиш…
— Черния лорд не може да бъде убеден, а аз не съм чак толкова глупав да опитвам — отсече Снейп. — Не мога да се преструвам, че Черния лорд не е ядосан на Луциус. Той беше длъжен да се справи. Допусна да го заловят заедно с още доста хора и на всичкото отгоре не успя да вземе пророчеството. Да, Черния лорд е разгневен, Нарциса, силно разгневен.
— Значи съм права, избрал е Драко като разплата! — задави се жената. — Той не иска Драко да успее, нарочил го е да го убият, докато се опитва да изпълни задачата.
Снейп не отговори и Нарциса очевидно изгуби и малкото задръжки, които й бяха останали. Изправи се, със залитане отиде при Снейп и се вкопчи в мантията му. Доближи лицето си до неговото, така че сълзите й се застичаха по гърдите му, и простена:
— Ти ще се справиш. Точно ти, Сивиръс, ще успееш вместо Драко. Разбира се, че ще успееш, и Черния лорд ще те възнагради прещедро, както никого от нас…
Снейп я хвана за китките и махна ръцете й, впити в него. Погледна мокрото й от сълзите лице и проточи бавно:
— Според мен Черния лорд има предвид точно това — в крайна сметка да го направя аз. Но е решил първо Драко да опита. Ако момчето се справи, което е малко вероятно, аз ще остана още известно време в „Хогуортс“ и ще продължа да изпълнявам полезната си роля на шпионин.
— С други думи, за Черния лорд е все едно дали Драко ще загине!
— Той е много разгневен — повтори тихо Снейп. — Така и не чу пророчеството. А ти, Нарциса, знаеш не по-зле от мен, че Черния лорд не прощава лесно.