И краката на Хари се отлепиха от пода и след броени секунди докоснаха отново килима пред писалището на Дъмбълдор.
— Това ли беше всичко? — попита той объркан.
Дъмбълдор беше казал, че това е най-същественият спомен, а Хари изобщо не проумяваше какво толкова му е важното. Вярно, мъглата, както и това, че никой като че ли не я забеляза, си беше доста странно, но иначе не се беше случило нищо, освен че Риддъл беше задал въпрос и не беше получил отговор.
— Както навярно си забелязал — подхвана Дъмбълдор, след като седна отново зад писалището, — този спомен беше фалшифициран.
— Фалшифициран ли? — повтори Хари и също седна.
— Определено — потвърди Дъмбълдор, — професор Слъгхорн е преиначил собствените си спомени.
— Но защо?
— Според мен защото се срамува от онова, което помни — обясни Дъмбълдор. — Опитал се е да подправи спомена, за да се покаже в по-благоприятна светлина, като е заличил онези части в него, които не иска да виждам. Както със сигурност си обърнал внимание, направил го е много недодялано и това е чудесно, защото така проличава, че зад фалшифицирания спомен все още се пази истинският. И тъй, за пръв път ти давам домашно, Хари. Възлагам ти да убедиш професор Слъгхорн да разкрие истинския спомен, който безспорно съдържа съдбоносна за нас информация.
Хари се взря в него.
— Но вие, професоре — рече той, като се постара в гласа му да прозвучи възможно най-голямо уважение, — едва ли имате нужда от мен… бихте могъл да приложите легилимантика… или веритасерум…
— Професор Слъгхорн е изключително способен магьосник и очаква и двете — възрази Дъмбълдор. — Владее оклумантиката в много по-голяма степен от клетия Морфин Гонт и бих се изненадал, ако не носи навсякъде със себе си противоотрова за веритасерума още от мига, когато го убедих да ми даде това подобие на спомен. Не, според мен би било неразумно да се опитвам да изтръгна от професор Слъгхорн истината насила, това може да донесе много повече вреда, отколкото полза. Не искам той да напуска „Хогуортс“. Но като всички нас, и професор Слъгхорн си има слабости и мисля, че именно ти си единственият човек, който може да преодолее всичките му защити. Изключително важно е, Хари, да се сдобием с истинския спомен… всъщност точно колко е важно, ще разберем едва след като го видим. Е, успех… и лека нощ!
Постъписан, че го отпращат толкова внезапно, Хари побърза да стане от стола.
— Лека нощ, професоре!
Докато затваряше след себе си вратата на кабинета, чу ясно как Финиъс Нигелус подметна:
— Не разбирам защо момчето може да го направи по-добре от теб, Дъмбълдор.
— Не съм и очаквал да разбереш, Финиъс — отвърна Дъмбълдор, а Фоукс отново изписука тихо и напевно.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
ИЗНЕНАДИ ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН
На следващия ден Хари сподели какво му е възложил Дъмбълдор и с Рон, и с Хърмаяни, но поотделно, защото Хърмаяни и досега отказваше да стои на едно място с Рон по-дълго от времето за един презрителен поглед.
Рон заяви, че Хари не би трябвало да срещне никакви трудности със Слъгхорн.
— Ти си му любимец — рече той по време на закуска, като замахна нехайно с вилицата, с която беше загребал доста от пържените яйца. — Не е в състояние да ти откаже нищо. То пък оставаше да откаже на малкия си Принц на отварите! Днес следобед просто остани след часа и го попитай.
Хърмаяни обаче погледна по-мрачно на нещата.
— Щом Дъмбълдор не е успял да го откопчи от него, значи той е решил на всяка цена да скрие какво точно се е случило — прошепна тя, докато стояха през междучасието в безлюдния заснежен двор. — Хоркрукси… хоркрукси… за пръв път ги чувам…
— Наистина ли?
Хари се разочарова — беше се надявал Хърмаяни да го насочи какво точно представляват тези хоркрукси.
— Вероятно са наистина някаква много сложна черна магия, иначе защо Волдемор ще тръгне да разпитва за тях? Според мен ще ти е трудно, Хари, да се добереш до нещо, трябва много да внимаваш как ще попиташ Слъгхорн, да разработиш стратегия…
— Рон смята, че е достатъчно да остана днес след часа по отвари…
— О, щом Бон-Бон смята така, послушай го — веднага кипна тя. — Така де, кога Бон-Бон е сбъркал в преценката си?
— Хърмаяни, не можеш ли…
— Не, не мога! — подвикна тя гневно и изфуча като буря, оставяйки Хари до глезени в преспите.
Напоследък часовете по отвари бяха доста тягостни, защото Хари, Рон и Хърмаяни бяха принудени да делят една маса. Този ден Хърмаяни премести котела си чак в другия край, при Ърни, без да обръща никакво внимание на Хари и Рон.