Всички се засуетиха и заблъскаха, като си подвикваха никой да не им се пречка в пространството. Ръководителите на домовете тръгнаха сред учениците, като разрешаваха споровете и определяха кой къде да застане.
— Къде отиваш, Хари? — попита Хърмаяни.
Той обаче не отговори и забърза през гъмжилото покрай професор Флитуик, който правеше пискливи опити да подреди неколцина от шестокурсниците в „Рейвънклоу“, напиращи да застанат най-отпред, и покрай професор Спраут, която строяваше хафълпафци в права редица, и като заобиколи Ърни Макмилън, се озова зад всички и точно зад Малфой — той се възползваше от всеобщата суматоха, за да продължи караницата с Краб, който беше на метър и половина разстояние и изглеждаше разбунтуван.
— Не знам колко още, ясно? — заяде се Малфой, който не подозираше, че Хари стои зад него. — Оказа се, че трябва повече време, отколкото си мислех.
Краб отвори уста, но Малфой изглежда се досети какво се кани да му каже.
— Виж какво, Краб, не ти влиза в работата какво правя, вие с Гойл ще изпълнявате каквото ви е наредено и ще бъдете нащрек!
— Лично аз обяснявам на приятелите си какво смятам да правя, когато ги карам да бъдат нащрек — рече Хари достатъчно силно, за да го чуе Малфой.
Драко се обърна кръгом, а ръката му се стрелна към магическата пръчка, точно тогава обаче и четиримата ръководители на домове изкрещяха:
— Тишина!
Всички млъкнаха отново. Малфой бавно се обърна напред.
— Благодаря ви! — рече Туайкрос. — И така… — Той замахна с магическата си пръчка. На пода пред всеки от учениците тутакси се появи старовремски дървен обръч. — Когато се магипортирате, важно е да помните трите П — оповести инструкторът: — Посока, постоянство, последователност! Стъпка първа: насочете неотклонно мислите си към посоката, накъдето искате да се магипортирате — обясни Туайкрос. — В нашия случай — към вътрешността на обръча. А сега, ако обичате, съсредоточете се върху посоката.
Мнозина започнаха да се озъртат крадешком дали останалите гледат към обръчите си, после побързаха да направят каквото им е обяснено. Хари се вторачи в кръгчето прашен под вътре в обръча и се постара да не мисли за нищо друго. Това се оказа невъзможно, защото продължаваше да се чуди какво толкова върши Малфой, та се налага някой да е нащрек.
— Стъпка втора — каза Туайкрос, — насочете постоянството си така, че да изпълни пространството, което сте си представили. Нека силното ви желание да проникнете в него се плисне от ума ви и да обхване и последната частица в тялото ви!
Хари хвърли скришом един поглед наоколо. Малко вляво Ърни съзерцаваше своя обръч толкова съсредоточено, че беше поруменял и изглеждаше така, сякаш се напъваше да снесе яйце с големина на куофъл. Хари едва се сдържа да не се засмее и побърза да насочи отново погледа си към своя обръч.
— Стъпка трета — провикна се Туайкрос, — но само след като ви дам знак… завъртете се на място, усетете как прониквате в небитието и се придвижвате с последователност! Броя до три, хайде… едно…
Хари отново се огледа: мнозина очевидно бяха притеснени, че ги карат да се магипортират толкова бързо.
— Две…
Той пак се постара да насочи мислите си към обръча — вече беше забравил какво означават трите П.
— ТРИ!
Хари се завъртя стремглаво на място, изгуби равновесие и насмалко да падне. И не само той. Залата внезапно се напълни със залитащи хора, Невил се просна по гръб, Ърни Макмилън пък направи нещо като пирует, скочи вътре в обръча и потръпна от радост, докато не зърна Дийн Томас, който се превиваше от смях срещу него.
— Не се притеснявайте, не се притеснявайте — прикани спокойно Туайкрос, който очевидно не беше очаквал нищо по-добро. — Наместете, ако обичате, обръчите и се върнете в първоначалното положение…
Вторият опит не беше по-сполучлив от първия. Третият беше също тъй плачевен. До четвъртия не се случи нищо вълнуващо. При него екна смразяващ писък като от болка: всички се обърнаха ужасени и видяха, че Сюзън Боунс от „Хафълпаф“ се клатушка вътре в обръча, а левият й крак още си стои на метър и половина — откъдето беше започнала.
Ръководителите на домовете се скупчиха около нея, чу се грохот, вдигна се облаче морав дим и след като той се разсея, хлипащата Сюзън пак се бе съединила с крака си, но продължаваше да гледа ужасено.