— Наблюдаваме разцепване, или отделяне на една или друга част от тялото — обясни без следа от притеснение Уилки Туайкрос. — Случва се, когато съзнанието не е достатъчно постоянно. Трябва непрекъснато да сте съсредоточени върху посоката и да се движите, без да бързате, но с последователност… ето така.
Туайкрос пристъпи напред, завъртя се леко на място с протегнати ръце и изчезна във вихъра на мантията си, за да се появи отново в дъното на залата.
— Не забравяйте трите П — подкани той — и опитайте отново… едно… две… три…
Цял час по-късно разцепването на Сюзън пак си оставаше най-интересното, случило се на урока. Туайкрос обаче не изглеждаше обезсърчен. Докато пристягаше наметалото около врата си, каза само:
— До следващата събота и не забравяйте: посока, постоянство, последователност
След тези думи замахна с пръчката, направи на обръчите заклинание за изчезване и излезе от залата, придружаван от професор Макгонъгол. На мига настана врява, всички тръгнаха към входната зала.
— Как се справи? — попита Рон, който бързаше към Хари. — При последния опит ми се стори, че усетих нещо… леко гъделичкане по ходилата.
— Сигурно маратонките са ти малки, Бон-Бон — подметна глас зад тях и Хърмаяни ги подмина величествено с ехидна усмивка.
— Аз пък не усетих нищо — призна си Хари, без да обръща внимание, че са ги прекъснали. — Но сега това не ме вълнува особено…
— Как така не те вълнува?… Не искаш ли да се научиш да се магипортираш? — изуми се Рон.
— Не умирам от желание, честно. Предпочитам да си летя — отговори Хари, като погледна през рамо къде е Малфой и ускори крачката, защото бяха стигнали до входната зала. — Виж какво, хайде малко по-бързо, искам да направя нещо…
Озадачен, Рон го последва на бегом обратно към Грифиндорската кула. За кратко бяха задържани от Пийвс, който беше залостил една врата на четвъртия етаж и отказваше да пуска учениците, докато не си подпалят гащите. Хари и Рон обаче просто се върнаха и минаха по един от проверените преки пътища. След пет минути вече се прекачваха през дупката в портрета.
— Е, ще ми кажеш ли какво правим? — попита леко задъхан Рон.
— Първо да се качим — отсече Хари, сетне прекоси общата стая и мина през вратата на стълбите към момчешките спални.
Както се беше надявал, спалното помещение беше празно. Той припряно отвори куфара си и затършува в него, а Рон загледа нетърпеливо.
— Хари…
— Малфой използва Краб и Гойл за охрана. Току-що се скара с Краб. Искам да разбера… аха!
Беше намерил каквото търсеше: сгънат на квадрат наглед празен пергамент, който той изглади и почука леко с върха на магическата си пръчка.
— „Тържествено се кълна, че ще върша пакости“… ако не аз, то при всички случаи Малфой.
Върху пергамента веднага изникна Хитроумната карта. На нея най-подробно бяха изобразени всички етажи в замъка и по тях пъплеха мънички черни точици с написани до тях имена на обитателите на „Хогуортс“.
— Помогни ми да открия Малфой — нервно подвикна Хари.
Опъна картата върху леглото си, двамата с Рон се надвесиха над нея и затърсиха.
— Ето го! — възкликна Рон след около минута. — В общата стая на слидеринци е, виж… заедно с Паркинсън, Забини, Краб и Гойл…
Хари погледна разочарован картата, но веднага се окопити.
— Е, от тук нататък ще го държа под око — заяви той решително. — И още щом го засека да се навърта някъде, а Краб и Гойл да пазят отвън, замятам се с добрата стара мантия невидимка и отивам да видя какви…
Той замълча, защото в стаята влезе Невил, който внесе със себе си силна миризма на изгорял плат и се зае да рови в куфара си, за да търси нови гащи.
Въпреки решимостта си да спипа Малфой през следващите две седмици Хари нямаше никакъв късмет. Взираше се в картата възможно най-често, понякога дори правеше между часовете излишни посещения в тоалетната, за да я разглежда, но нито веднъж не видя Малфой да върши нещо подозрително. Вярно, засече Краб и Гойл да се придвижват само двамата из замъка по-често от обикновено и понякога да спират и да чакат в безлюдни коридори, но Малфой не само че не се забелязваше наблизо, а направо бе невъзможно да бъде открит на картата. Това си бе изключително загадъчно! Хари се зачуди дали всъщност Малфой не напуска територията на училището, но не проумяваше как би могъл да го направи при тези крайно строги мерки за сигурност вътре в замъка. Единственото, което му хрумваше, бе, че просто не може да открие Малфой сред стотиците черни точици върху картата. Колкото до това, че Малфой, Краб и Гойл преди не се разделяха, а сега не бяха непрекъснато заедно — е, такива неща се случват, когато хората пораснат. Хари помисли с горчивина, че Рон и Хърмаяни са живото доказателство.