— Хари! — повика го внезапно Рон.
— Какво?
— Хари, вече не издържам!
— Какво не издържаш? — попита той вече определено разтревожен.
Рон беше пребледнял и изглеждаше сякаш се разболява.
— Не мога да спра да мисля за нея — сподели Рон хрипливо.
Хари го зяпна. Не беше очаквал точно това и не беше сигурен дали му се слушат такива работи. Може и да бяха приятели с Рон, но ако той започнеше да нарича Лавендър „Влюбендър“, Хари щеше да бъде принуден да се намеси.
— И защо това ти пречи да закусваш? — попита Хари в опит да влее капка здрав разум в цялата тази неразбория.
— Според мен тя и не подозира за съществуването ми — махна отчаяно с ръка Рон.
— Със сигурност знае за съществуването ти — възрази смаян Хари. — Нали постоянно ти се натиска?
Рон примига.
— За кого ми говориш?
— А ти за кого ми говориш? — подвикна Хари с все по-силното усещане, че разговорът си е направо налудничав.
— За Ромилда Вейн — промълви Рон, при което цялото му лице грейна като озарено от лъч най-чиста слънчева светлина.
Гледаха се близо цяла минута, докато накрая Хари попита:
— Това е шега, нали? Ти се шегуваш.
— Мисля… Хари, мисля, че я обичам — задави се Рон.
— Добре, обичаш я — каза Хари, след което отиде при Рон, за да види отблизо изцъклените очи и бледото му лице. — Добре… я го повтори сега със сериозно лице.
— Обичам я — изхлипа Рон. — Виждал ли си косата й, черна такава, лъскава и се люлее като коприна… Ами очите й? Големите й черни очи? Ами…
— Наистина е смешно — рече нетърпеливо Хари, — но хайде стига с тия шеги, чу ли?
Понечи да излезе и беше направил две крачки по посока на вратата, когато някой го фрасна с все сила по дясното ухо. Той залитна и се обърна кръгом. Рон тъкмо беше дръпнал юмрук, лицето му беше изкривено от ярост и се канеше да го удари отново.
Хари посегна инстинктивно: магическата пръчка беше извадена от джоба и заклинанието изникна в ума му несъзнателно:
— Левикорпус!
Рон изпищя и петата му отново бе дръпната рязко нагоре, той увисна безпомощно с главата надолу, а мантията му се смъкна около главата.
— Защо го направи? — ревна Хари.
— Защото я обиди, Хари! Каза, че се шегувам! — изкрещя Рон, а лицето му постепенно почервеня до мораво от кръвта, която се беше стекла в главата му.
— Това е налудничаво! — възкликна Хари. — Какво те прихваща?…
Точно тогава видя отворената кутия шоколадови бонбони върху леглото на Рон и истината се стовари отгоре му със силата на връхлитащ трол.
— Откъде ги взе тези пияни котли?
— Те са ми подарък за рождения ден! — развика се Рон, както се въртеше бавно във въздуха и се мъчеше да се откопчи. — Предложих ти, не помниш ли?
— Взе ги от пода, нали?
— Бяха паднали от леглото ми! Пусни ме!
— Не са паднали от леглото ти, смотаняко, толкова ли не разбираш? Мои са, извадих ги от куфара, докато търсех картата. — Това са пияните котли, които Ромилда ми подари преди Коледа, и са натъпкани с любовен еликсир!
Но от всичко това Рон като че ли чу само една дума.
— Ромилда ли? — повтори той. — Ромилда ли каза? Хари… познаваш ли я? Ще ме запознаеш ли?
Хари се взря в клатушкащия се Рон, по чието лице се беше изписала невероятна надежда, и едва се сдържа да не прихне. Една част от него — която беше най-близо до изтръпналото му от болка ухо, — бе по-склонна да пусне Рон на земята и да го гледа как вилнее, докато любовният еликсир престане да действа… От друга страна обаче, двамата бяха приятели, Рон явно не беше на себе си, когато го нападна, и Хари си помисли, че би заслужил да го фраснат още веднъж, ако допусне Рон да се закълне на Ромилда Вейн във вечна любов.
— Да, ще те запозная — обеща Хари, а мислите му препускаха шеметно. — Сега ще те пусна на земята, чу ли?
Запрати Рон обратно на пода, където той се свлече с трясък (а ухото на Хари наистина страшно болеше), после обаче просто скочи ухилен на крака.
— Тя ще бъде в кабинета на Слъгхорн — заяви уверено Хари и тръгна пръв към вратата.
— Какво ще прави там? — попита разтревожен Рон и забърза, за да не изостане.
— О, взима допълнителни уроци по отвари — Хари започна да си съчинява каквото му падне.
— Дали да не помоля и аз да уча заедно с нея? — оживи се Рон.
— Чудесна идея! — отвърна Хари.
Край дупката в портрета ги чакаше Лавендър — усложнение, което Хари не беше предвидил.
— Закъсняваш, Бон-Бон — нацупи се тя. — Приготвила съм ти подарък за рождения…
— Остави ме на мира! — тросна се нетърпеливо Рон. — Хари ще ме запознае с Ромилда Вейн.
И без да й казва и дума повече, се промуши през дупката в портрета. Хари се помъчи на направи извинителна физиономия към Лавендър, но явно изглеждаше направо развеселен, защото тя се начумери още повече, след като Дебелата дама се завъртя и затвори след тях.