— Чаках те да се върнеш — обясни той, без да обръща внимание на извадената магическа пръчка на Хари. — Сигурно съм заспал. Слушай, видях как отвеждат Уизли в болничното крило. Ако се съди от вида му, едва ли ще бъде във форма за мача другата седмица.
Трябваше да минат няколко минути, докато Хари схване за какво му говори Маклагън.
— А, да, мачът… — рече той, после втъкна пръчката в колана на джинсите си и прокара уморено ръка през косата си. — Да… едва ли ще се възстанови.
— В такъв случай аз ще играя пазач, нали? — попита Маклагън.
— Да — потвърди Хари. — Предполагам, че да…
Не се сети как да възрази — в края на краищата, на пробите за отбора Маклагън се беше представил най-добре след Рон.
— Супер! — възкликна доволно другото момче. — Кога е тренировката?
— Моля? А, да… утре вечер.
— Добре тогава. Виж какво, Потър, трябва да си поговорим преди мача. Имам някои идеи за стратегията, които навярно ще ти се сторят полезни.
— Добре — съгласи се от немай-къде Хари. — Ще ги чуя утре. Сега съм доста уморен… Хайде, чао…
На другия ден новината, че Рон е бил отровен, се разпространи бързо, но не предизвика такава сензация, както покушението срещу Кейти. Смяташе се, че може би е просто нещастен случай — все пак беше станало в кабинета по отвари, освен това Рон незабавно беше получил противоотрова и едва ли беше пострадал тежко. Като цяло грифиндорци се вълнуваха много повече от предстоящия куидичен мач срещу хафълпафци, тъй като мнозина си мечтаеха да видят как Закарайъс Смит, гончия в отбора на „Хафълпаф“, ще бъде наказан за коментара си на първата среща от сезона срещу „Слидерин“.
Хари обаче никога не се беше интересувал толкова малко от куидич — все повече го обсебваше мисълта за Драко Малфой. И досега проверяваше при всеки сгоден случай Хитроумната карта, понякога минаваше по обходни пътища само и само да се озове в близост до Малфой, но още не го беше хванал да върши нещо необичайно. Освен това Драко продължаваше да изчезва понякога от картата по необясним начин…
За жалост Хари нямаше време да обмисля тези неща — толкова беше зает с тренировките по куидич, с домашните и с това, че напоследък Кормак Маклагън и Лавендър Браун го следваха по петите където и да отидеше.
Така и не можеше да реши кой от двамата е по-досаден. Маклагън не се уморяваше да намеква, че като пазач титуляр той ще бъде по-добър от Рон и че сега, когато го вижда да играе постоянно, Хари неминуемо ще стигне до същото заключение. Освен това си умираше да отправя нападки към другите играчи и да излага подробни схеми за тренировките, та Хари се видя принуден не веднъж и два пъти да му напомня кой е капитан.
Междувременно Лавендър също дебнеше Хари, за да говорят за Рон, което за него бе по-уморително и от лекциите по куидич на Маклагън. В началото Лавендър бе много ядосана, задето никой не се е сетил да я уведоми, че Рон е в болничното крило… „Така де, все пак съм му гадже!“ За беда обаче тя явно беше решила да прости на Хари този пропуск и да си говори надълго и нашироко с него за чувствата на Рон — доста притеснително занимание, което Хари на драго сърце би пропуснал.
— Виж какво, защо не го обсъдиш направо с Рон? — възкликна той след един особено дълъг разпит, при който Лавендър се опита да изясни всичко, като се почне какво точно е казал Рон за новата й официална мантия и се стигне до това, дали според Хари Рон смята отношенията си с нея за сериозни.
— Да, и аз предпочитам да питам него, но той спи винаги когато му ходя на свиждане! — отвърна през сълзи Лавендър.
— Така ли? — учуди се Хари, защото всеки път когато отидеше в болничното крило, заварваше един съвсем буден Рон, който проявяваше остър интерес към новината, че Дъмбълдор се е карал със Снейп, и само се чудеше какви още обиди да изрече по адрес на Маклагън.
— Хърмаяни Грейнджър още ли му ходи на свиждане? — попита най-неочаквано Лавендър.
— Да, мисля, че ходи. Е, те са приятели — напомни смутен Хари.
— Приятели ли, я не ме разсмивай! — тросна се презрително момичето. — След като двамата с Рон тръгнахме, тя не му говореше със седмици! Но сега, когато той е толкова интересен, Хърмаяни вероятно иска да се сдобри с него…
— Какво му е интересното, че са го отровили ли? — попита Хари. — Всъщност… извинявай, трябва да вървя… Маклагън ще дойде да обсъдим мача — побърза да добави, а после изхвърча през странична врата, която се правеше на плътна стена, и хукна по един от преките пътища — той щеше да го изведе при кабинета по отвари, където за щастие не можеха да го проследят нито Лавендър, нито Маклагън.