Сутринта в деня на срещата по куидич с хафълпафци Хари се отби в болничното крило преди да се отправи към игрището. Рон беше превъзбуден: Мадам Помфри отказваше да го пусне на мача с довода, че не бива да се вълнува прекалено много.
— Как се представя Маклагън? — попита той притеснено, явно беше забравил, че вече му е задавал два пъти същия въпрос.
— Казах ти — отвърна търпеливо Хари, — дори и да беше от световна класа, пак нямаше да го искам за пазач. Все поучава другите и си въобразява, че може да играе на всеки пост по-добре от всички нас. Изгарям от нетърпение да се отърва от него. И понеже стана дума за отърваване — допълни той, като се изправи и взе „Светкавицата“, — престани да се правиш на заспал, когато Лавендър ти идва на свиждане. Тя също ще ме подлуди.
— Ох! — засрами се Рон. — Да. Добре.
— Ако не искаш да се срещате, кажи й го направо — посъветва го Хари.
— Да… добре… ама не е толкова лесно — заоправдава се Рон. Известно време мълча. — Хърмаяни ще се отбие ли преди мача? — допълни той уж нехайно.
— Не, вече отиде с Джини на игрището.
— Аха! — възкликна доста мрачно Рон. — Добре. Е, хайде, успех! Дано го смажеш тоя Маклаг… Смит де.
— Ще се постарая — обеща Хари и нарами метлата. — Ще се видим след мача.
Забърза по безлюдните коридори — всички ученици се бяха изсипали навън — някои вече седяха на стадиона, други отиваха натам. Докато вървеше, Хари поглеждаше през прозорците и се опитваше да прецени силата на вятъра, но някакъв звук го накара да обърне поглед и той видя Малфой, който крачеше към него заедно с две момичета, и двете смутени и нацупени.
Щом забеляза Хари, Малфой спря като закован, сетне се засмя безрадостно и продължи нататък.
— Къде отиваш? — попита настойчиво Хари.
— Да, ей сега ще ти кажа, Потър, понеже ти влиза в работата — изхили се злобно Малфой. — Побързай, сигурно вече чакат Избрания капитан… Момчето, което отбеляза… или както там те наричат напоследък.
Едно от момичетата се изкиска някак насила. Хари се взря в него и то се изчерви. Малфой профуча покрай Хари, а двете момичета забързаха в тръс подире му, завиха зад ъгъла и изчезнаха от поглед.
Хари стоеше като пуснал корени и ги гледаше, докато изчезнаха. Беше вбесяващо: тъкмо да стигне навреме за мача, когато на пътя му изниква Малфой, който се промъква из училището, докато всички останали ги няма — това бе най-добрата възможност Хари да разбере какви ги върши слидеринецът.
Секундите отминаваха неусетно, а Хари продължаваше да стои като вцепенен, да не помръдва и да гледа в посоката, където беше изчезнал Малфой…
— Къде беше? — подвикна Джини, когато Хари се втурна на бегом в съблекалните.
Всички от отбора вече бяха по екипи и чакаха, а биячите Кут и Пийкс почукваха припряно с бухалките отстрани по краката си.
— Срещнах Малфой — прошепна й Хари, докато обличаше яркочервената мантия.
— И какво от това?
— Ами такова, че исках да разбера какво прави заедно с онези две свои приятелки в замъка, докато всички останали са тук…
— Толкова ли е важно точно сега?
— Е, така и така няма да разбера — отвърна Хари, а после грабна „Светкавицата“ и намести очилата си. — Да вървим!
Без да казва и дума повече, той излезе на игрището сред оглушително дюдюкане и насърчителни възгласи. Почти нямаше вятър, облаците бяха разкъсани и от време на време блясваше ярко ослепително слънце.
— Сложни условия! — ободряващо оповести Маклагън на отбора. — Кут и Пийкс, летете в посока, обратна на слънцето, за да не ви забележат, когато се задавате…
— Аз съм капитанът тук, Маклагън, престани да се разпореждаш! — ядоса се Хари. — Върви при головите стълбове!
След като Маклагън се отдалечи, Хари се обърна към Кут и Пийкс.
— Наистина се постарайте да летите в посока, обратна на слънцето — заръча им той сърдито.
Ръкува се с капитана на хафълпафци и след свирката на Мадам Хууч се оттласна, издигна се във въздуха по-високо от останалите си съотборници и политна шеметно над игрището с надежда да зърне снича. Ако го уловеше още в началото, може би щеше да успее да се върне в замъка, да грабне Хитроумната карта и да разбере какво прави Малфой…
— С куофъла е Смит от „Хафълпаф“ — оповести отнесен глас, който екна над парка. — Именно той коментираше, разбира се, последния път и Джини Уизли се вряза в него, според мен нарочно… поне така изглеждаше. Смит се изказваше доста грубо за грифиндорци и сега, когато играе срещу тях, сигурно съжалява… О, вижте, той изгуби куофъла, отне му го Джини, харесвам я, голям образ е…