Той потрепери от пискюла на калъфчето за чайник до върховете на чорапите си, сетне хукна към огъня и аха да се метне в него — добре че Хари, за когото това не бе съвсем неочаквано, го хвана през кръста и го стисна здраво. Доби се съпротивлява няколко секунди, после се отпусна покорно.
— Благодаря, Хари Потър! — рече той запъхтян. — На Доби още му е трудно да злослови за някогашните господари…
Хари пусна домашния дух, който намести калъфчето за чайник и предизвикателно заяви на Крийчър:
— Крийчър обаче да знае, че Драко Малфой не е добър господар на домашните духове!
— Ами да, изобщо не ни се слуша колко си влюбен в Малфой! — заяви му и Хари. — Дайте да ускорим нещата и да обсъдим къде всъщност ходи той.
Макар да изглеждаше вбесен, Крийчър отново се поклони и каза:
— Господарят Малфой се храни в Голямата зала, спи в спалнята в подземията, посещава часовете по най-различни…
— Кажи ми ти, Доби — подкани Хари, след като прекъсна Крийчър. — Ходи ли някъде, където не му е разрешено?
— Хари Потър, сър — изписука Доби и огромните му очи като фарове блеснаха в светлината на огъня, — поне доколкото Доби видял, малкият Малфой не нарушава никакви правила, но въпреки това много внимава да не го накажат. Редовно се качва на седмия етаж с най-различни други ученици, които стоят на пост, докато той влиза в…
— В Нужната стая! — викна Хари и се шляпна силно по челото с учебника по отвари за напреднали. Хърмаяни и Рон го погледнаха уплашено. — Ето къде се промъква! Там прави… каквото прави! И съм готов да се обзаложа, че точно заради това изчезва от картата… чак сега се сещам, че никога не съм виждал върху нея Нужната стая!
— Създателите на Хитроумната карта може би не са и подозирали, че има такава стая — намеси се Рон.
— Според мен това си влиза в магията на стаята — предположи Хърмаяни. — Ако имаш нужда тя да е неотбележима, става точно такава.
— Успя ли да проникнеш вътре, Доби, и да видиш какво прави Малфой? — попита обнадежден Хари.
— Не, Хари Потър, това е невъзможно!
— Възможно е, възможно е — възрази Хари. — Миналата година Малфой успя да се промъкне в щабквартирата ни, значи и аз ще проникна все някак вътре и ще го шпионирам, за да видя какво прави.
— Съмнявам се, Хари — каза провлачено Хърмаяни. — Малфой вече знаеше за какво точно използваме стаята, защото онази глупачка Мариета се беше раздрънкала. На Малфой му е било нужно Стаята да се превърне в щабквартира на ВОДА и тя го е направила. Докато ти нямаш и представа в какво се превръща помещението, когато в него влезе Малфой, значи не знаеш и в какво ти е нужно да се преобрази по твоя воля.
— Все ще намеря начин — увери я нехайно Хари. — Справил си се блестящо, Доби.
— Крийчър също се е справил добре — намеси се мило Хърмаяни, но вместо да бъде признателен, Крийчър извърна грамадните си кръвясали очи и изграчи на тавана:
— Мътнородата говори на Крийчър, Крийчър ще се престори, че не чува…
— Разкарай се оттук! — тросна му се Хари, след което домашният дух се поклони за последно и се магипортира. — Върви да поспиш, Доби.
— Благодаря, Хари Потър, сър! — изписука щастлив Доби и също изчезна.
— Какво ще кажете? — провикна се въодушевено Хари, който се беше обърнал към Рон и Хърмаяни веднага щом стаята отново се опразни откъм домашни духчета. — Знаем къде ходи Малфой! Сега вече го пипнахме!
— Да, страхотно — рече свъсен Рон, който се мъчеше да подсуши някак наквасения с мастило пергамент, където доскоро имаше почти довършено съчинение.
Хърмаяни отново го притегли към себе си и се зае да изсмуква мастилото с магическата си пръчка.
— Но какви са тези „най-различни ученици“, с които Малфой се качва горе? — учуди се Хърмаяни. — Колко души е посветил? Едва ли е доверил чак на толкова много хора какво точно прави…
— Да, странно си е — сбърчи Хари чело. — Чух го как казва на Краб, че не му влизало в работата какво точно прави… Какво тогава обяснява на всички тези… на всички тези… — Той замълча насред изречението, беше се вторачил в огъня. — Боже мой, какъв глупак съм! — пророни тихо. — Повече от очевидно е! Долу в подземието имаше огромен котел… по време на онзи час Малфой е могъл да задигне малко…
— Да задигне какво? — попита Рон.
— Многоликова отвара. Откраднал е от многоликовата отвара, която Слъгхорн ни показа в първия час по отвари… и на пост не стоят най-различни ученици… а както обикновено, го пазят само Краб и Гойл… Ами да, всичко си идва на мястото! — заяви Хари, като скочи на крака и заснова напред-назад пред огъня. — Те са големи тъпанари, готови са да изпълняват каквото им нареди Малфой, дори и да отказва да им обясни какво точно прави… Но не иска да ги виждат, че се навъртат пред Нужната стая, затова им дава от многоликовата отвара и те приемат облика на друг… на онези две момичета например, с които го видях, когато пропусна куидича… Ха! Краб и Гойл!