— Нима твърдиш — със сподавен глас каза Хърмаяни, — че малкото момиченце, на което поправих везните…
— Ами да! — отвърна високо Хари и я погледна съсредоточено. — Разбира се! Малфой сигурно е бил вътре в Стаята, затова тя… какви ги говоря! — той изпусна везните, за да предупреди Малфой да не излиза, защото отпред има хора! И онова момиченце, което изтърва поповите лъжички! През цялото време сме минавали покрай Малфой, а не сме и подозирали!
— Кара Краб и Гойл да се преобразяват в момичета? — прихна Рон. — Майко мила!… Нищо чудно че напоследък двамата никак не изглеждат щастливи… Изненадан съм, че не са му казали да си гледа работата…
— Е, как ще посмеят, ако той им е показал Черния знак? — напомни Хари.
— Хммм… Черния знак, за който не сме сигурни, че изобщо съществува — отбеляза скептично Хърмаяни, като нави изсъхналото съчинение на Рон — да не би пак да му се случи нещо — и му го подаде.
— Ще видим — отсече убедено Хари.
— Да, ще видим — повтори Хърмаяни, после стана от стола и се протегна. — Но, Хари, преди да си се запалил съвсем, ти напомням, че според мен няма да успееш да проникнеш в Нужната стая, докато не разбереш какво има там. Освен това не бива да забравяш — рече тя, докато мяташе тежката чанта на рамо, и го погледна много сериозно, — че от теб се очаква да насочиш пялото си внимание към спомена, който трябва да изтръгнеш от Слъгхорн. Лека нощ!
Хари я изпрати с поглед, чувстваше се леко подразнен. Веднага щом вратата към момичешката спалня се затвори след нея, той се обърна към Рон.
— Ти какво мислиш?
— Де да можех да се магипортирам като домашно духче! — размечта се Рон, без да сваля очи от мястото, където беше изчезнал Доби. — Изпитът по магипортиране щеше да ми е в кърпа вързан.
През нощта Хари не спа добре. Стори му се, че часове наред лежи буден: умуваше за какво ли Малфой използва Нужната стая и какво ще завари самият той, когато на другия ден влезе вътре. Каквото и да си говореше Хърмаяни, Хари беше сигурен, че щом Драко е успял да види щабквартирата на ВОДА, той също ще види за какво Малфой използва помещението… За сборен пункт? За скривалище? За хранилище? За работилница? Умът на Хари работеше трескаво и когато най-накрая той заспа, сънищата му бяха накъсани от тревожещи образи на Малфой, който се превърна в Слъгхорн, а той на свой ред се превърна в Снейп…
На другата сутрин по време на закуската Хари беше в състояние на трепетно очакване: преди часа по защита срещу Черните изкуства имаше свободно време и беше решен да го прекара в опити да проникне в Нужната стая. Хърмаяни проявяваше доста показно безразличие към намеренията му, които Хари бе споделил шепнешком, и това го подразни, понеже беше убеден, че тя може да му бъде много полезна, стига да поиска.
— Виж какво — рече Хари тихо, като се наведе напред и сложи ръка върху „Пророчески вести“, които Хърмаяни току-що беше взела от една пощенска сова, за да й попречи да разгърне вестника и да изчезне зад него. — Не съм забравил за Слъгхорн, но нямам и понятие как да изтръгна от него този спомен и докато не ми хрумне нещо, защо да не разбера какво върши Малфой?
— Вече ти обясних, трябва да убедиш Слъгхорн — натърти Хърмаяни. — Не става въпрос да го изиграеш или да го омаеш, иначе Дъмбълдор щеше да го направи само за секунда. Вместо да се мотаеш пред Нужната стая — продължи тя, като дръпна изпод ръката на Хари „Пророчески вести“ и ги разгъна, за да види първата страница, — би трябвало да отидеш, да намериш Слъгхорн и да се опиташ да го умилостивиш.
— Някой, когото познаваме?… — попита Рон, докато Хърмаяни преглеждаше заглавията.
— Да! — възкликна тя, при което и Хари, и Рон се задавиха със закуската. — Но няма страшно, не е мъртъв… Мъндънгус, бил е задържан под стража и изпратен в Азкабан! Май се е преобразил на инферий при опит за кражба с взлом… изчезнал е и някой си Октавиус Пепър… О, какъв ужас, деветгодишно момченце е било задържано при опит да убие баба си и дядо си, смята се, че му е направено проклятието Империус…
До края на закуската мълчаха. Веднага след това Хърмаяни влезе в часа по древни руни, Рон се отправи към общата стая, където имаше да довършва заключението на съчинението за дименторите за часа при Снейп, а Хари тръгна към коридора на седмия етаж и дългата стена срещу гоблена, на който Варнава Смахнатия се опитваше да направи троловете балетисти.