— Да, призраците са прозрачни, докато инфериите са мъртви тела, нали? Затова са плътни…
— Това ще ни го каже и едно петгодишно дете — ухили се злобно Снейп. — Инферият е труп, който някой черен магьосник е възкресил със заклинание. Инферият не е жив човек, той просто се използва като кукла на конци, за да изпълнява волята на магьосника. Призракът, както, надявам се, вече всички знаете, е отпечатъкът, който душата на покойник е оставила на земята… и както Потър ни обясни дълбокомислено, той е прозрачен.
— Ако се опитваме да ги различим, онова, което Хари каза, ще ни бъде страшно полезно — обади се Рон. — Като се натъкнем в тъмна уличка на нещо такова, ще се наложи да проверим дали е плътно и не върви да го попитаме „Извинявайте, но вие какво сте — отпечатък, оставен от душата на покойник ли?“.
Гръмна смях, мигновено утихнал след погледа, с който Снейп изгледа класа.
— Отнемам още десет точки на „Грифиндор“ — оповести той. — Не съм и очаквал по-сериозно прозрение от теб, Роналд Уизли, момчето, което е толкова плътно, че не може да се магипортира и на сантиметър през стаята.
— Недей! — прошепна Хърмаяни и сграбчи за ръката Хари, който беше направо вбесен и се канеше да каже нещо. — Безсмислено е, най-много да си докараш още едно наказание, не се занимавай повече!
— А сега отворете учебниците на двеста и тринайсета страница — каза Снейп с подигравателна усмивчица — и прочетете първите два абзаца за проклятието Круциатус…
До края на часа Рон седя съвсем притихнал. След звънеца Лавендър настигна Рон и Хари (щом тя се приближи, Хърмаяни тайнствено се стопи от поглед) и започна да сипе какви ли не обиди по адрес на Снейп, задето се е заял с Рон заради магипортирането, но от това той само се подразни още повече и се отърва от нея — двамата с Хари предприеха обходна маневра и се шмугнаха в момчешката тоалетна.
— Но Снейп е прав, нали? — попита той, след като минута-две се гледа в пукнатото огледало. — Не знам дали изобщо си струва да се явявам на изпита. Не ми върви с това магипортиране и това си е.
— Защо не се запишеш за допълнителните упражнения в Хогсмийд, може да ти помогнат — благоразумно предложи Хари. — Във всеки случай там ще бъде по-интересно, отколкото да се опитваш да влезеш в някакъв си тъп обръч. После, ако пак не си добър колкото… колкото ти се иска, можеш да отложиш изпита и да се явиш заедно с мен през ля… Миртъл, това тук е момчешка тоалетна!
От тоалетната чиния в кабинката отзад се беше появил Дух на момиче, който сега се рееше из въздуха и ги наблюдаваше през дебели кръгли бели очила.
— А! — възкликна мрачно момичето. — Вие двамата!
— А ти кого очакваше? — попита Рон, като я гледаше в огледалото.
— Никого — отвърна Миртъл и зачопли умислено една пъпка на брадичката си. — Той ми каза, че щял да се върне, за да ме види, но и ти обеща, че ще наминаваш… — Тя погледна с укор Хари. — А не съм те виждала от толкова месеци! Научих се да не очаквам много от момчетата.
— Мислех, че обитаваш момичешката тоалетна — каза Хари, който вече няколко години внимаваше много и отдалеч заобикаляше въпросната тоалетна.
— Така е — сви нацупено рамене Миртъл, — но това не означава, че не ходя и другаде. Веднъж дойдох да те видя във вашата баня, помниш ли?
— Много ярко — потвърди Хари.
— Но си мислех, че той ме харесва — продължи жално Миртъл. — Може би ако вие двамата си тръгнете, ще се върне… имаме толкова много общи неща… сигурна съм, че го е усетил…
И тя погледна обнадеждена към вратата.
— Когато казваш, че имате много общи неща — намеси се и Рон, който вече бе доста развеселен, — какво имаш предвид, че и той живее в тръбите ли?
— Не — отговори предизвикателно Миртъл и гласът й прокънтя силно в старата, облицована с плочки тоалетна. — Имам предвид, че е чувствителен, хората обиждат и него, той се чувства самотен и си няма никого, с когото да разговаря, освен това не се плаши да показва чувствата си и да плаче!
— Тук да не е идвало момче, което е плакало? — полюбопитства Хари. — Малко момче ли?
— Това не ви засяга! — отсече Миртъл, вперила насълзени очички в Рон, който вече направо се хилеше. — Обещах да не казвам на никого и да отнеса тайната му в…
— Не в гроба, нали? — прихна Рон. — Може би в канализацията…
Миртъл ревна гневно и се гмурна обратно в тоалетната чиния, при което отстрани и по пода се разплиска вода. Вилнеещата Миртъл като че ли подейства насърчително на Рон.
— Прав си — каза той и преметна ученическата си чанта през рамо. — Първо ще се включа в упражненията в Хогсмийд и чак тогава ще решавам дали да се явя на изпита.