И се дръпна напред.
От отвора зад нея гръмна тържествуващ рев. Хари зяпна от учудване, когато — още щом го видяха — всички се разпищяха и гора от ръце го притеглиха в стаята.
— Бихме! — изкрещя Рон, който изскочи отнякъде и размаха пред него Сребърната купа. — Бихме! Четиристотин и петдесет на сто и четирийсет! Бихме!
Хари се обърна: към него с пламнало лице тичаше Джини, която протегна ръце да го прегърне. И без да се замисля, без да е възнамерявал да го прави, без да се притеснява, че ги гледат петдесет души, Хари я целуна.
След няколко дълги мига… или може би половин час… или няколко слънчеви дни… те най-сетне се пуснаха. Стаята беше притихнала. После неколцина от учениците подсвирнаха, чу се взрив от притеснено хихикане. Хари погледна над главата на Джини и видя, че Дийн Томас държи в ръка натрошена чаша, а Ромилда Вейн имаше вид сякаш всеки момент ще метне нещо. Хърмаяни грееше, Хари обаче затърси с очи Рон. Накрая го откри — още стискаше Купата и имаше вид на ударен с тояга по главата. За стотна от секундата двамата се гледаха, после Рон кимна едва доловимо и Хари го разтълкува като: „Е, щом се налага.“
Съществото в гърдите на Хари ревна тържествуващо, а той се усмихна на Джини и без да казва нищо, й посочи дупката в портрета. Очевидно имаше предвид дълга разходка в парка, през която — ако им останеше време — можеха да обсъдят и мача.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
ПОДСЛУШАНАТА ПРОРОЧИЦА
Това, че Хари Потър ходи с Джини Уизли, изглежда вълнуваше мнозина, главно момичетата, но през следващите седмици той установи със задоволство, че сега е напълно глух за клюките. В края на краищата, каква приятна промяна — да го одумват за нещо, от което се чувстваше щастлив, както не помнеше да се е чувствал от много отдавна, а не защото се е забъркал в някакви ужасяващи случки с черна магия!
— Има къде-къде по-любопитни неща, които биха могли да обсъждат — отбеляза Джини, която беше седнала на пода в общата стая и облегната на краката на Хари, четеше „Пророчески вести“. — Три нападения на диментори само за седмица, а Ромилда Вейн седнала да ме подпитва дали е вярно, че на гърдите си имаш татуировка на хипогриф.
Рон и Хърмаяни гръмко се засмяха. Хари не им обърна внимание.
— Какво й каза?
— Казах й, че татуировката ти е на унгарски шипоносец — отвърна Джини и разсеяно прелисти вестника. — Много по-мъжкарско е.
— Благодаря! — ухили се Хари. — А какво й каза за Рон?
— Че неговата е на пухкавел мъник, но не уточних къде.
Рон се свъси, а Хърмаяни продължи да се залива от смях.
— Внимавайте в игричката! — рече Рон и посочи предупредително към Хари и Джини. — Може и да съм разрешил, но това не значи, че няма да размисля…
— Виж го ти, бил разрешил! — присмя му се Джини. — Откога ми разрешаваш каквото и да било? Пък и сам каза, че по-добре с Хари, отколкото с Майкъл или Дийн.
— Точно така — потвърди кисело Рон. — Стига да не се натискате пред всички.
— Ах, ти, мръсен двуличник! А кой се натискаше с Лавендър, кой се разхождаше навсякъде, впит в нея, сякаш сте змиорки? — подвикна Джини.
Но започна юни и не беше за препоръчване да подлагат на изпитания търпението на Рон: времето, когато Хари и Джини можеха да бъдат заедно, ставаше все по-ограничено. Наближаваха изпитите на Джини за СОВА и тя трябваше да преговаря часове наред, чак до среднощ.
Една такава вечер, когато Джини се беше усамотила в библиотеката, а Хари седеше до прозореца в общата стая и уж дописваше домашното по билкология, но всъщност си припомняше особено щастливия час, който двамата с Джини бяха прекарали по обяд край езерото, Хърмаяни седна тежко на стола между него и Рон с неприятно решително изражение.
— Искам да поговоря с теб, Хари.
— За какво? — попита подозрително той.
Точно предния ден му беше направила забележка, че разсейвал Джини точно когато тя трябвало да се готви усърдно за изпитите.
— За така наречения Нечистокръвен принц.
— О, пак ли! — простена той. — Хайде, стига вече!
Не се беше осмелил да се върне в Нужната стая и да си прибере учебника, от което съответно страдаше и представянето му в часовете по отвари (въпреки че Слъгхорн, който одобряваше Джини, духовито го отдаваше на влюбеността му). Хари обаче беше сигурен, че Снейп още храни надежди да сложи ръка върху учебника на Принца, и докато учителят не се успокоеше, той нямаше намерение да го изнася от Стаята.
— Няма „стига“ — отсече Хърмаяни, — докато не ме изслушаш. И така, опитвам се да разбера на кого му е било хоби да измисля черни магии…
— На него не му е било хоби…