— Да дойда… с вас ли?
— Само ако искаш, разбира се.
— Ако…
Чак сега Хари си спомни защо е бързал към кабинета на Дъмбълдор.
— Открил сте още един? Открил сте хоркрукс?
— Така мисля.
Яростта и негодуванието влязоха в схватка с потреса и вълнението: Хари сякаш бе загубил дар-слово.
— Естествено е да си уплашен — рече Дъмбълдор.
— Не съм уплашен! — възрази веднага Хари и това си беше самата истина: ако имаше чувство, което изобщо не изпитваше, то това беше страхът. — Кой хоркрукс е това? Къде е?
— Не съм сигурен точно кой… макар че според мен можем да изключим змията… но мисля, че е скрит в една пещера на морския бряг, на много километри оттук… пещера, която се опитвам да издиря от доста отдавна — там Том Риддъл е измъчвал двете деца от сиропиталището по време на летния им лагер, нали помниш?
— Да — потвърди Хари. — Как е защитена?
— Не знам, имам само подозрения, които може би са напълно погрешни. — Дъмбълдор се подвоуми, после каза: — Обещах ти, Хари, че можеш да дойдеш с мен, и си удържам на думата, но ще постъпя много зле, ако не те предупредя, че ще бъде изключително опасно.
— Идвам — отсече Хари още преди Дъмбълдор да се е доизказал.
Сега, когато не можеше да си намери място — толкова разгневен беше на Снейп, — той изгаряше от желание да предприеме нещо отчаяно и опасно, което през последните няколко минути се беше засилило десетократно. Това явно се беше изписало и на лицето му, защото Дъмбълдор се дръпна от прозореца и се взря по-внимателно в Хари, а между сребърните му вежди се вряза бръчица.
— Какво ти се е случило?
— Нищо — тутакси излъга Хари.
— Какво те е разстроило?
— Не съм разстроен.
— Хари, никога не си бил добър оклумант…
Именно тази дума се превърна в искрата, възпламенила яростта на Хари.
— Снейп! — каза той много високо и Фоукс изписука тихо зад тях. — Снейп, ето какво ми се е случило! Съобщил е на Волдемор за пророчеството, именно той е подслушвал пред вратата, Трелони ми каза!
Изражението на Дъмбълдор не се промени, но на Хари му се стори, че лицето му е пребледняло под кървавия отблясък от залязващото слънце. Дъмбълдор мълча доста дълго.
— Кога разбра? — попита той накрая.
— Току-що! — отвърна Хари, който с огромни усилия се сдържаше да не се разкрещи. После най-неочаквано гневът се отприщи. — И ВИЕ МУ РАЗРЕШАВАТЕ ДА ПРЕПОДАВА ТУК, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е КАЗАЛ НА ВОЛДЕМОР ДА ТРЪГНЕ ДА ПРЕСЛЕДВА МАМА И ТАТКО!
Едва си поемаше дъх, сякаш се беше сбил с някого: извърна се, за да не гледа Дъмбълдор, който и досега не беше помръднал нито едно мускулче, тръгна да обикаля напред-назад из кабинета, като търкаше кокалчетата на едната си ръка в дланта на другата и бе напрегнал цялата си воля да не почне да събаря вещите наоколо. Идеше му да се развилнее и да се развика на Дъмбълдор, но също така му се искаше да отиде с него и да се опита да унищожи хоркрукса; идеше му да му каже, че е стар глупак, щом се доверява на Снейп, ала се ужаси, че професорът няма да го вземе със себе си, ако не овладее гнева…
— Хари — пророни тихо Дъмбълдор. — Изслушай ме, моля те.
На Хари му беше трудно да спре и да не кръжи като полудял, а също и да не изкрещи. Застана на едно място, прехапал устна, и погледна сбръчканото лице на Дъмбълдор.
— Професор Снейп е допуснал ужасна…
— Само не ми казвайте, че е било грешка, той е подслушвал на вратата!
— Остави ме да се доизкажа, моля те. — Дъмбълдор изчака Хари да кимне отсечено, сетне продължи: — Професор Снейп е допуснал ужасна грешка. Вечерта, когато е подслушал първата половина от пророчеството на професор Трелони, още е бил на служба при Лорд Волдемор. Съвсем естествено е побързал да каже на господаря си какво е чул, защото то го е засягало в изключителна степен. Той обаче не е знаел — няма откъде да е знаел — кое момче Волдемор ще преследва оттук нататък и че родителите, които ще погуби в убийственото си издирване, са хора, които професор Снейп е познавал, че това са майка ти и баща ти…
Хари безрадостно се засмя.
— Мразел е баща ми, както мразеше Сириус! Не ви ли е направило впечатление, професоре, че хората, които Снейп мрази, рано или късно умират?
— Нямаш представа, Хари, какво разкаяние изпитваше професор Снейп, когато разбра как Лорд Волдемор е разтълкувал пророчеството. Убеден съм, че няма друго нещо в живота му, за което да съжалява повече, и че именно това е причината да се завърне…
— Но той е много добър оклумант, нали, сър? — рече Хари, чийто глас трепереше от усилието му да говори спокойно. — Нима Волдемор не е убеден, че Снейп е на негова страна, дори сега? Професоре… откъде сте толкова сигурен, че Снейп е на наша страна?