— Петрификус тоталус!
Хари почувства, че Грейбек го затиска, с неимоверно усилие изтласка върколака от себе си и го събори на пода, но точно тогава към него политна струя зелена светлина — той се наведе и се понесе с главата напред към биещите се. Препъна се в нещо пихтиесто и хлъзгаво на пода и залитна: отпред по лице се бяха проснали две тела сред локви кръв, но Хари нямаше време да проверява кои са, защото зърна пред себе си развята като пламъци червена коса и видя Джини — беше влязла в ръкопашен бой с буцестия смъртожаден Амик, който запращаше по нея проклятие след проклятие, а тя все му се изплъзваше, въпреки това Амик се кикотеше, сякаш се забавлява:
— Круцио… Круцио… не можеш да танцуваш до безкрай, хубавице…
— Импедимента! — изкрещя Хари.
Заклинанието уцели Амик в гърдите, от болката той изквича като прасе, отхвърча от пода и се фрасна в стената отсреща, плъзна се надолу по нея, падна и се скри от поглед зад Рон, професор Макгонъгол и Лупин, които се сражаваха всеки с по един смъртожаден. По-нататък Хари зърна Тонкс — тя се биеше с огромен рус магьосник, който запращаше проклятия във всички посоки, а те отскачаха от стените наоколо и напукваха камъка, дори натрошиха най-близкия прозорец…
— Ти как попадна тук, Хари? — извика Джини, но той нямаше време да й отговаря.
Свел глава, продължи да тича нататък и се размина на косъм с взрив, който тресна точно отгоре и засипа всички с отломъци от стената: Хари не можеше да допусне Снейп да избяга, трябваше да го настигне…
— На̀ ти! — изкрещя професор Макгонъгол и Хари зърна смъртожадната Алекто, която отпраши с ръце върху главата нататък по коридора, следвана по петите от брат си.
Хари се втурна след тях, но се препъна в нещо и след миг се строполи върху нечии крака — огледа се и видя бледото кръгло лице на Невил, долепено до пода.
— Невил, нали…
— Дофре шъм — изфъфли Невил, както се държеше за стомаха. — Хари… покрай мен притичаха Шнейп и Малфой…
— Знам, тях гоня! — отвърна Хари, докато насочваше от пода заклинание към огромния рус смъртожаден, който допринасяше най-много за хаоса: той зави от болка, понеже заклинанието го улучи в лицето, завъртя се кръгом, залитна и се юрна след брата и сестрата.
Хари се надигна с усилие от пода и се втурна стремглаво по коридора, без да обръща внимание на грохота отзад, на крясъците на останалите да се върне, на безгласния повик на хората по земята, чиято съдба още не знаеше…
Зави тичешком зад ъгъла, маратонките му се хлъзгаха от кръвта. Снейп имаше огромна преднина — дали вече не беше влязъл в изчезващия сандък в Нужната стая, или Орденът беше взел мерки да спре достъпа до стаята и да попречи на смъртожадните да се изтеглят оттам? Докато бягаше по следващия празен коридор, Хари не чуваше нищо, освен тежките си стъпки и ударите на сърцето си, което биеше лудешки, в миг обаче съгледа кървав отпечатък от подметка и разбра, че поне един от бегълците смъртожадни се е отправил към входната врата… може би достъпът до Нужната стая наистина беше отрязан…
Свърна на бегом и зад следващия ъгъл, покрай него се стрелна проклятие, затова той се шмугна зад едни доспехи, които се пръснаха на парчета, Хари обаче видя, че братът и сестрата смъртожадни тичат надолу по мраморното стълбище, и насочи към тях няколко заклинания, но уцели само вещиците с перуки върху един от портретите на стълбищната площадка, които се втурнаха с писъци към съседните картини. Докато прескачаше разтрошените доспехи, Хари чу още писъци и крясъци, в замъка очевидно се бяха събудили и други…
Завтече се към един от преките пътища с надеждата да пресрещне брата и сестрата и да се доближи до Снейп и Малфой, които със сигурност вече бяха излезли в парка, сети се да прескочи изчезващото стъпало по средата на скритото стълбище и като мина шеметно през гоблена в долния му край, нахълта в коридор, където стояха неколцина изумени хафълпафци по пижами.
— Хари! Чухме шум и някой спомена нещо за Черния знак — подхвана Ърни Макмилън.
— Махнете се! — изкрещя Хари, блъсна встрани две момчета и хукна към площадката, после пак надолу по мраморното стълбище.
Дъбовата входна врата зееше отворена, по плочите се червенееха петна кръв, няколко вцепенени от потрес ученици се бяха свили до стената, а един-двама съвсем се бяха снишили с лица, захлупени върху шепите, гигантският пясъчен часовник на „Грифиндор“ беше уцелен от проклятие и рубините му се сипеха и сипеха със силно трополене по плочите долу…