— О, щях да забравя! — беше добавил Фъдж. — За Тримагическия турнир внасяме от чужбина три змея и един сфинкс, което си е нещо обичайно, но от отдел „Регулация и надзор на магическите създания“ ми казаха, че според правилника сме длъжни да предупредим, ако вкарваме в страната крайно опасни същества.
— Аз… какво… змейове ли? — изпелтечи министър-председателят.
— Да, три на брой — потвърди Фъдж. — И един сфинкс. Е, пожелавам ви приятен ден.
Министър-председателят беше хранил плахата надежда, че змейовете и сфинксовете са най-неприятното, но къде ти! След по-малко от две години Фъдж отново беше излетял от огъня, този път с новината, че в Азкабан е имало масово бягство.
— Масово бягство ли? — повтори като прегракнал министър-председателят.
— Излишно е да се безпокоите, излишно е да се безпокоите! — извика Фъдж вече с единия крак в пламъците. — Ще ги върнем за нула време, просто реших, че е редно да знаете.
И още преди министър-председателят да успее да извика „Ама чакайте малко!“ Фъдж изчезна сред порой от искри.
Каквото и да разпространяваха печатът и опозицията, министър-председателят изобщо не беше глупак. Не му беше убягнало от вниманието, че въпреки уверенията на Фъдж от първата им среща сега се виждаха доста често, а самият Фъдж всеки път беше все по-притеснен. Колкото и да не му се мислеше за министъра на магията (или Другия министър, както го наричаше наум), не можеше да не се опасява, че при следващото изникване новините ще бъдат още по-страшни. Ето защо сегашната поява на Фъдж, който отново излезе от огъня чорлав, раздразнителен и не на шега се учуди, че министър-председателят не знае точно причината за посещението му, май беше най-неприятното нещо през тази крайно тягостна седмица.
— Откъде да знам какво става в… в магьосническото общество? — тросна се министър-председателят. — Натоварен съм да управлявам държава и точно сега си имам достатъчно грижи и без…
— Ние имаме същите грижи — прекъсна го Фъдж. — Брокдейлският мост не е рухнал просто защото не е издържал. Онова всъщност не беше ураган. Убийствата не са дело на мъгъли. И семейството на Хърбърт Чорли ще бъде в по-голяма безопасност, ако той е далеч от него. В момента уреждаме да бъде приет в болницата за магьоснически заболявания и травми „Свети Мънго“. Ще бъде преместен там нощес.
— Какво… опасявам се, че… какво? — ревна министър-председателят.
Фъдж си пое дълбоко голяма глътка въздух и каза:
— Министър-председателю, наистина съжалявам, но съм длъжен да ви съобщя, че той се е завърнал. Онзи-който-не-бива-да-се-назовава отново е тук.
— Тук ли? Когато казвате „тук“… жив ли е? В смисъл…
Министър-председателят се помъчи да си спомни подробности от онзи ужасен разговор преди три години, Фъдж му беше разказал за магьосника, от когото всички се страхували най-много, магьосника, който бил извършил хиляда чудовищни престъпления, а после мистериозно изчезнал.
— Да, жив — потвърди Фъдж. — Всъщност… не знам… човек жив ли е, при положение че не може да бъде убит? Да ви призная, не разбирам и Дъмбълдор отказва да обясни като хората… но във всеки случай той със сигурност има тяло, ходи, говори и убива, значи за целите на нашето обсъждане можем да приемем, че е жив.
Министър-председателят не знаеше какво да каже, но заради упорития си навик да се стреми да изглежда добре осведомен по всички въпроси продължи с опитите да си спомни някакви подробности от предишните разговори с Фъдж.
— Сериоз Блек с… с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава ли е?
— Блек? Блек? — заповтаря объркан Фъдж, като завъртя бързо бомбето между пръстите си. — Имате предвид Сириус Блек ли? Брадата на Мерлин, не! Блек е мъртъв. Оказа се, че ние… че сме сбъркали за Блек. Всъщност е бил невинен. И не се е съюзявал с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава. В смисъл… — добави той, сякаш се защитаваше, като завъртя още по-бързо бомбето, — всички доказателства сочеха… имахме над петдесет очевидци… но както вече казах, той е мъртъв. Всъщност убит. В сградата на Министерството на магията. Смятаме да проведем разследване…
За своя огромна изненада тук министър-председателят изпита мимолетен прилив на съжаление към Фъдж. То обаче почти веднага беше засенчено от проблесналото самодоволство, че макар да не умее да изскача от камини, в никое от поверените му министерства не е извършвано убийство… поне досега…