Той почука скришом по дървеното писалище, а Фъдж продължи:
— Но Блек е само между другото. Най-важното е, министър-председателю, че сме във война и трябва да се вземат мерки.
— Във война ли? — повтори стреснат домакинът. — Не пресилвате ли малко нещата?
— Към Онзи-който-не-бива-да-се-назовава се присъединиха неговите последователи, които през януари избягаха от Азкабан — поясни Фъдж още по-припряно и така въртеше бомбето, че то се превърна в размазано бледолимонено петно. — Откакто започнаха да действат открито, сеят след себе си опустошение. Брокдейлският мост… именно той го направи, министър-председателю, именно той заплаши, че ще има масови убийства на мъгъли, ако не се откажа да го преследвам…
— Майко мила, значи вие сте виновен, че онези хора загинаха, а аз трябва да отговарям на въпроси за ръждясалите подпори, разядените от корозията температурни шевове и не знам още какво! — тросна се вбесен министър-председателят.
— Аз ли съм виновен? — почервеня Фъдж. — Нима твърдите, че вие бихте се подчинил на такова изнудване?
— Може би не — натърти министър-председателят, изправи се и заснова напред-назад из помещението, — но щях да хвърля всички усилия, за да заловя изнудвача преди да успее да извърши такова злодейство.
— Наистина ли смятате, че не съм направил всичко възможно? — разгорещено подвикна Фъдж. — Всички аврори в министерството се опитаха — и продължават да се опитват — да го намерят и да задържат последователите му, но тук говорим за един от най-могъщите магьосници на всички времена, за магьосник, който от близо трийсет години се изплъзва и не може да бъде заловен.
— Очаквам да ми кажете, че пак той е причинил урагана в графствата югозападно от Лондон — заяви министър-председателят, който при всяка крачка се разяряваше все повече.
Беше вбесяващо, че е установил причината за всички ужасни бедствия, а не може да я съобщи на обществеността — щеше да стане по-лошо, отколкото да бъде обвинявано правителството.
— Не беше ураган — с отчаяние простена Фъдж.
— Моля? — излая министър-председателят, който вече направо тропаше с крак. — Изкоренени дървета, отнесени покриви, огънати стълбове на уличното осветление, ужасни наранявания…
— Бяха смъртожадните — поясни Фъдж. — Последователите на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава. И… подозираме, че е замесен и великан.
Министър-председателят спря като закован, сякаш се беше натъкнал на невидима стена.
— Замесено какво?
Фъдж се свъси.
— Последния път, когато искаше да ни вземе страха, той прибягна до услугите и на великани. Отдел „Дезинформация“ работи денонощно, изпратили сме екипи от забравители, които се опитват да променят спомените на всички мъгъли очевидци, почти целият отдел „Регулация и надзор на магическите създания“ обикаля из Съмърсет, но все не можем и не можем да намерим великана… истинско бедствие.
— Не говорете така! — подвикна разгневен министър-председателят.
— Няма да отрека, че бойният дух в министерството е твърде нисък — продължи Фъдж. — А след всичко, което ни се струпа, изгубихме Амилия Боунс!
— Изгубихте кого?
— Амилия Боунс. Началник на отдел „Охрана на магическия ред“. Смятаме, че Онзи-който-не-бива-да-се-назовава вероятно я е убил лично, защото тя беше особено даровита магьосница, а и от всички улики се вижда, че се е съпротивлявала наистина ожесточено.
Фъдж се прокашля и очевидно с известно усилие спря да върти бомбето.
— Но за това убийство писаха и вестниците! — отбеляза министър-председателят, в миг забравил гнева си. — Нашите вестници де. Амилия Боунс… казваше се само, че била жена на средна възраст, която живеела сама. Убийството е било… ужасно, нали? Вдигна се доста шум. В полицията са озадачени.
Фъдж въздъхна.
— То оставаше да не са озадачени! Убита в стая, заключена отвътре. Ние пък знаем точно кой го е извършил, не че това ни помага да го заловим. А и Емелин Ванс, вие навярно не сте чувал за нея…
— Чувал съм, как да не съм чувал! — възкликна министър-председателят. — Убита е на две крачки оттук. Новината беше по първите страници на всички вестници: „Погазване на закона и реда в задния двор на министър-председателя…“
— И сякаш това не стига — прекъсна го Фъдж, който почти не го слушаше, — ами наоколо гъмжи от диментори, които нападат хората под път и над път…
В едни по-щастливи времена това изречение щеше да си остане неразбираемо за министър-председателя, сега обаче той беше по-осведомен.