— Защото е магьосник — обясни Скримджър без следа от усмивка. — Високообразован аврор, на когото е поверено да ви охранява.
— Ама чакайте! — протестира министър-председателят. — Не може току-така да си слагате ваши хора в моя екип, аз решавам кой ще работи при мен…
— Мислех, че сте доволен от Шакълболт — напомни хладно Скримджър.
— Аз… в смисъл… аз бях…
— Значи всичко е наред, нали?
— Аз такова… нямам нищо против, стига Шакълболт да се труди и занапред толкова… добре — изломоти министър-председателят, но Скримджър май изобщо не го слушаше.
— А сега за Хърбърт Чорли, вашия заместник. Онзи, който напоследък забавлява хората, като се прави на патица.
— Какво за него?
— Очевидно е под въздействието на лошо направено проклятие Империус — обясни Скримджър. — Увредило е мозъка му, но и така може да бъде опасен.
— Само си квака човекът! — простена министър-председателят. — Със сигурност малко почивка… и ако не посяга толкова често към чашата…
— В момента го преглежда екип лечители от болницата за магьоснически заболявания и травми „Свети Мънго“. Досега се е опитал да удуши трима от тях — съобщи Скримджър. — Според мен е най-добре за известно време да го отстраним от мъгълското общество.
— Аз… добре… той ще се оправи, нали? — попита с тревога министър-председателят.
Скримджър само сви рамене и се запъти към камината.
— Е, това е всичко, което имах да казвам. Ще ви държа в течение, министър-председателю… Вероятно ще бъда твърде зает, за да идвам лично, но в такива случаи ще пращам Фъдж. Той се съгласи да остане в качеството на съветник.
Фъдж се опита да се усмихне, но не се получи — изглеждаше така, сякаш го болеше зъб. Скримджър вече търсеше в джоба си тайнствения прашец, от който огънят ставаше зелен. Министър-председателят безнадеждно наблюдаваше двамата, после думите, които цяла вечер се бе мъчил да преглътне, най-сетне изскочиха от устата му:
— Но нали вие сте вълшебници! Знаете да правите магии! Със сигурност можете да намерите изход!
Скримджър се извърна бавно на място и с недоумение погледна Фъдж, който този път наистина успя да се усмихне и каза благо:
— Лошото е, министър-председателю, че другата страна също знае да прави магии.
При тези думи двамата вълшебници стъпиха един след друг в яркозеления огън и изчезнаха.
ГЛАВА ВТОРА
„СПИНЪРС ЕНД“
На много километри оттам същата мразовита мъгла, напластила се пред прозорците на министър-председателя, се носеше над мръсна река, криволичеща между обрасли с храсти брегове, по които бяха изхвърлени какви ли не боклуци. Отгоре се извисяваше огромен комин, призрачен и зловещ, реликва от изоставен завод. Не се чуваше нищо, освен шепота на черната вода; нямаше никакви признаци на живот, освен една измършавяла лисица, която се беше стрелнала надолу по брега, за да подуши обнадеждено опаковката от риба и пържени картофи във високата трева.
И тогава със съвсем тихо „пук“ край реката сякаш отдън земя изникна слаба качулата сянка. Лисицата застина, уплашено вперила очи в странното ново явление. Сянката се огледа, сякаш за да се ориентира, после тръгна с леки бързи стъпки, а дългата й мантия зашумоли по тревата.
С второ, но по-силно „пук“ изникна още една качулата сянка.
— Чакай!
От резкия вик лисицата се стресна и почти се долепи до пръстта под шубрака. После изскочи от скривалището си и хукна нагоре по склона. Блесна зелена светлина, чу се скимтеж и лисицата се просна мъртва на земята.
Втората сянка обърна с върха на обувката си животинката.
— Някаква лисица — каза успокоително изпод качулката женски глас. — Помислих си да не би някой аврор… Сиси, чакай!
Но първата сянка, която бе спряла за миг и се бе обърнала назад към блесналата светлина, вече се катереше по брега, където лисицата току-що бе паднала покосена.
— Сиси… Нарциса… чуй ме!
Втората жена настигна първата и я сграбчи за ръката, но тя я отскубна.
— Връщай се, Бела!
— Трябва да ме изслушаш.
— Чух те вече. Взела съм решение. Остави ме на мира.
Жената на име Нарциса се качи до горния край на брега, където стара ограда отделяше реката от тясна калдъръмена уличка. Бела я последва веднага. Застанали една до друга, двете погледнаха отвъд пътя към редиците порутени тухлени къщи с мъртви невиждащи прозорци в мрака.
— Тук ли живее? — презрително попита Бела. — Тук? В тия мъгълски коптори? Ние сигурно сме първите с такова потекло, които стъпват на това място…