— Точно това означава — потвърди директорът. — И по една случайност зърнахме и бащата на Волдемор. Забеляза ли?
— Мъгъла, когото Морфин е нападнал? Мъжа на коня?
— Браво на теб! — грейна Дъмбълдор. — Да, това беше Том Риддъл старши, красивият мъгъл, който често е минавал с коня си покрай къщурката на Гонт и към когото Меропа Гонт е изпитвала тайна изпепеляваща страст.
— И накрая са се оженили? — не повярва Хари; според него това бяха последните двама души, които можеха да се влюбят един в друг.
— Май забравяш, че Меропа е била вещица — напомни Дъмбълдор. — Мисля, че докато баща й я е тормозел, магическите й способности едва ли са се проявявали в цялата си мощ. Но съм убеден, че когато Мерсволуко и Морфин са били затворени в Азкабан и Меропа останала сама и свободна за пръв път през живота си, тя ги е разгърнала докрай и е измислила как да избяга от окаяния живот, който е водила цели осемнайсет години. Имаш ли някакво предположение как е успяла да накара Том Риддъл да забрави своята спътница, мъгълката, и да се влюби в нея?
— С проклятието Империус? — започна да налучква Хари. — Или с любовен еликсир?
— Браво! Лично аз съм по-склонен да мисля, че Меропа е прибягнала до любовен еликсир. Сигурен съм, че така й се е видяло по-романтично. Едва ли е срещнала особени трудности някой горещ ден да издебне Риддъл, когато е яздел сам, и да го убеди да пийне малко вода. При всички положения няколко месеца след сцената, на която току-що станахме свидетели, в село Литъл Хангълтън гръмва нечуван скандал. Представяш си какви клюки са плъзнали, когато синът на господаря е избягал с Меропа, дъщерята на голтака. Но изумлението на селяните изобщо не може да се мери с шока на Мерсволуко. Той се върнал от Азкабан и очаквал вярната му дъщеря да го посрещне с топла гозба на масата. Вместо това заварил три пръста прах и прощално писмо, в което тя обяснявала какво е направила. Доколкото успях да разбера, от този момент Мерсволуко нито веднъж не споменал името й и дори съществуването й. Бил толкова съсипан от бягството й, че това вероятно е допринесло за преждевременната му смърт… или може би той просто не се е научил да си набавя сам храна. В Азкабан бил изнемощял много и така и не доживял завръщането на Морфин в къщурката…
— А Меропа? Тя… умряла ли е? Нали Волдемор е израснал в сиропиталище?
— Да, точно така — потвърди Дъмбълдор. — Тук до известна степен трябва да се осланяме на догадките, макар че според мен не е трудно да се досетим какво се е случило. Няколко месеца след като Том Риддъл и Меропа избягали и се оженили, той се върнал в господарската къща в Литъл Хангълтън без жена си. В околността плъзнала мълва как той твърдял, че бил „изигран“ и „похитен“. Сигурен съм, че е имал предвид въздействието на магия, която вече била развалена, но според мен Том Риддъл едва ли се е осмелил да употреби точно тези думи от страх да не го помислят за луд. Когато чули разказа му, селяните отсъдили, че Меропа го е излъгала, казала му е, че чака дете, и той се е оженил за нея само заради това.
— Но нали тя наистина му е родила дете?
— Да, ала чак една година след сватбата. Том Риддъл я е изоставил още докато е била бременна.
— Какво се е объркало? — попита Хари. — Защо любовният еликсир е престанал да действа?
— Това отново са само предположения — отвърна Дъмбълдор, — но според мен Меропа, която била много влюбена в мъжа си, не е издържала да го поробва и занапред с магически средства. Направила е своя избор — решила е да спре да му дава еликсира. Понеже е била много увлечена, успяла да си внуши, че и Том Риддъл вече се е влюбил в нея. Може би е смятала, че той ще остане заради детето. Ако е било така, сгрешила е и за двете неща. Том Риддъл я зарязал, не я е потърсил никога вече и дори не си направил труда да разбере какво е станало със сина му.
Небето навън беше мастиленочерно и сега фенерите в кабинета на Дъмбълдор като че ли светеха по-ярко отпреди.
— Мисля, че за тази вечер стига, Хари — каза след миг-два Дъмбълдор.
— Добре, сър — отвърна Хари и стана, но не си тръгна. — Важно ли е да знам всичко това за миналото на Волдемор?
— Според мен е много важно — потвърди директорът.
— И… то има ли нещо общо с пророчеството?
— То има нещо общо единствено с пророчеството.
— Добре — каза Хари леко объркан, но все пак успокоен. Обърна се и понечи да излезе, но точно тогава му хрумна още един въпрос и той пак погледна Дъмбълдор. — Разрешено ли ми е да съобщя на Рон и Хърмаяни всичко, което ми разказахте?