— Сега всички знаят, че си казвал истината, нали? Целият магьоснически свят се видя принуден да признае, че си бил прав и Волдемор наистина се е завърнал, че през последните две години си се опълчвал два пъти срещу него и двата пъти си оцелявал. И сега те наричат Избрания… Е, толкова ли не разбираш защо всички се прехласват по теб?
Изведнъж на Хари му се стори, че в Голямата зала е много горещо, макар че таванът и досега си изглеждаше студен и дъждовен.
— Освен това издържа, когато от министерството те подлагаха на какво ли не само и само да те изкарат неуравновесен лъжец. Още се виждат белезите по ръцете ти, защото онази злобарка те караше да пишеш със собствената си кръв, но въпреки това ти не се отказа от твърденията си…
— Още се виждат и местата, където ме стискаха онези мозъци в министерството, погледни — намеси се Рон и тръсна нагоре ръкавите си.
— Не вреди и това, че през лятото си пораснал с близо педя и половина — довърши Хърмаяни, без да обръща внимание на Рон, който изтърси без всякаква връзка:
— А аз съм си висок.
Пощенските сови пристигнаха, спуснаха се през мокрите от дъжда прозорци и поръсиха всички с капчици вода. Почти всички получаваха повече писма от обикновено: притеснените родители искаха да се уверят, че децата им са добре, и на свой ред да им съобщят, че и у дома всичко е наред. От началото на срока Хари не беше получавал нищо, защото единственият човек, който му беше писал редовно, вече беше мъртъв — беше се надявал Лупин да му праща от време на време писма, но дотук той го разочароваше. Затова се изненада много, когато видя и снежнобялата Хедуиг да кръжи сред всички рибоядни бухали и брадати улулици. Тя кацна пред него: носеше му голям четвъртит колет. След миг точно такъв колет се приземи и пред Рон, смазвайки с тежестта си неговия мъничък изтощен Пигуиджин.
— Я! — възкликна Хари, докато махаше обвивката на колета и вадеше нов екземпляр на „Отвари за напреднали“, току-що получен от „Флориш и Блотс“.
— О, чудесно! — зарадва се Хърмаяни. — Сега вече можеш да върнеш онзи надраскан учебник.
— Да не си полудяла? — викна Хари. — Ще си го задържа! Виж, измислил съм всичко…
Извади от чантата си стария учебник по отвари за напреднали, чукна по корицата с върха на магическата си пръчка и прошепна:
— Дифиндо!
Корицата се отлепи. Хари направи същото и с новия екземпляр (Хърмаяни го наблюдаваше страшно възмутена). После размени кориците, почука първо по едната, после по другата и каза:
— Репаро!
Така учебникът на Принца заприлича на нов, а новият екземпляр, пристигнал от „Флориш и Блотс“, изглеждаше доста стар и употребяван.
— Ще върна на Слъгхорн новия. Едва ли ще седне да се оплаква, все пак струва цели девет галеона.
Хърмаяни стисна устни, явно не одобряваше и се дразнеше, но вниманието й беше отклонено към трета сова, която кацна пред нея с броя на „Пророчески вести“ от деня. Тя побърза да го разгъне и прегледа първата страница.
— Умрял ли е някой познат? — попита Рон с умишлено нехаен глас: задаваше й този въпрос всеки път щом тя отвореше вестника.
— Не, но пак е имало нападения на диментори — обясни Хърмаяни. — И един задържан.
— Чудесно, кой? — включи се и Хари с надеждата това да е Белатрикс Лестранж.
— Стан Шънпайк — отговори Хърмаяни.
— Какво? — подскочи той стъписан.
— „Станли Шънпайк, кондуктор на често използваното магьосническо превозно средство «Среднощния рицар», е бил арестуван по подозрения за връзки със смъртожадните. Късно снощи след обиск в дома му в Клапам двайсет и една годишният господин Шънпайк е бил задържан под стража…“
— Стан Шънпайк смъртожаден? — възкликна Хари, защото добре помнеше пъпчивия младеж, с когото се беше запознал преди три години. — Изключено!
— Може да е под въздействието на проклятието Империус — разумно отбеляза Рон. — Човек никога не знае…
— Едва ли — възрази Хърмаяни, която още четеше. — Тук пише, че е бил задържан, след като е бил чут да говори в някаква кръчма за тайните планове на смъртожадните. — Тя вдигна очи, беше разтревожена. — Ако са му направили проклятието Империус, едва ли ще тръгне да клюкари за плановете им.
— Както ми го описваш, май се е правел на по-осведомен, отколкото е всъщност — рече Рон. — Нали за да направи впечатление на онези вийли, почна да раздува как щял да става министър на магията.
— Да, точно в негов стил — съгласи се Хари. — Не проумявам какво искат да покажат, като се отнасят така с него.
— Вероятно че предприемат някакви мерки — свъси се Хърмаяни. — Хората са изпаднали в ужас… Знаете ли, родителите на близначките Патил настояват те да се върнат у дома. А Елоиз Миджън вече я прибраха. Снощи баща й дойде да си я вземе.