Хърмаяни го потупа по рамото — изобщо не се сещаше какво да каже. Хари я разбираше. Знаеше, че Хагрид подарява на разни разлютени змейски бебета плюшени мечета, беше го виждал да пее гальовно на огромни скорпиони със смукала и жила, да се опитва да вразуми онзи грубиян великан, природения си брат, но тази вероятно беше най-неразбираемата от всичките му приумици със страшилища и чудовища — грамадният говорещ паяк Арагог, който живееше някъде в дебрите на Забранената гора и от когото те с Рон се бяха отървали на косъм преди четири години.
— Ние… ние можем ли да помогнем с нещо? — попита Хърмаяни, без да обръща внимание на Рон, който правеше трескави физиономии и клатеше глава.
— Надали, Хърмаяни — задави се Хагрид и се помъчи да спре водопада от сълзи. — Останалите от племето… от семейството на Арагог де… откак той се поболя, ’сички се държат малко странно… станали са едни такива опаки…
— Да, показвали са ни тази своя черта — пошушна Рон.
— Сега май не е много безопасно друг човек да се доближава до колонията им — каза в заключение Хагрид и след като се изсекна звучно в престилката, вдигна очи. — Но ти благодаря, задето предложи помощ, Хърмаяни… за мен туй значи много…
След това обстановката вече не беше чак толкова тягостна и макар че и двете момчета не бяха проявили склонност да идат да хранят грамадния паяк убиец с огромни червеи, Хагрид отсъди, че те биха го направили на драго сърце, и започна да си се държи както обикновено.
— Ъъъ… знаех си аз, че ще ви е трудно да ме вместите в програмата си — изсумтя той, докато им наливаше още чай. — И времевърти да бяхте използвали…
— Не можехме — заоправдава се Хърмаяни. — През лятото в министерството изпочупихме всички запаси от времевърти. Пишеше го и в „Пророчески вести“.
— А, така ли! — рече той. — Е, не сте могли, не сте се записали… Извинявайте, че… такова… притеснен съм малко заради Арагог… и се чудех дали ако пак ви е преподавала професор Гръбли-Планк…
При тези думи и тримата заявиха най-категорично и неискрено, че професор Гръбли-Планк, която няколко пъти беше замествала Хагрид, е ужасна учителка, и когато на здрачаване Хагрид излезе да ги изпрати и им махна за довиждане, той отново беше доста весел.
— Умирам от глад — заяви Хари, след като вратата се затвори след тях и те забързаха през тъмния безлюден парк. Беше захвърлил коравата курабийка, след като един от кътниците му беше изпукал зловещо. — А довечера трябва да изтърпя онова наказание на Снейп, нямам много време за ядене…
Щом се качиха в замъка, зърнаха Кормак Маклагън, който тъкмо влизаше в Голямата зала. Бяха му необходими два опита, докато уцели вратата — първия път отскочи като тапа от рамката. Рон само се изкикоти злорадо и влезе след него в Голямата зала, но Хари хвана Хърмаяни за ръката и я дръпна назад.
— Какво? — попита тя в готовност да се защити.
— Мен ако питаш — пошушна й Хари, — Маклагън наистина се държи така, сякаш са му направили заклинание за заблуждение. А беше застанал точно пред онази част от трибуните, където седеше ти.
Хърмаяни поруменя.
— Добре де, направих му заклинанието — прошепна тя. — Но само да го беше чул как говореше за Рон и Джини! При всички положения си е гадняр, видя го каква пушилка вдигна, задето не влиза в отбора… притрябвал ти е такъв!
— Да де — потвърди Хари, — май наистина не ми трябва. Но не е честно, Хърмаяни. Все пак си префект.
— О, я млъквай! — тросна се тя, като забеляза ехидната му усмивчица.
— Какво правите вие двамата? — попита Рон, който се беше върнал на вратата на Голямата зала и ги гледаше подозрително.
— Нищо — отговориха те в хор и забързаха след него.
Хари беше толкова гладен, че от миризмата на телешко печено го присви стомахът, но не бяха направили и три крачки към грифиндорската маса, когато пред тях изникна професор Слъгхорн и им препречи пътя.
— Хари, Хари, точно човекът, когото се надявах да видя! — избоботи той радушно, като засука моржовите си мустаци и изду още повече огромното си шкембе. — Надявах се да те хвана преди вечеря! Какво ще кажеш да хапнем в моите покои? Ще си направим малко угощение. Поканил съм само няколко изгряващи звезди. Маклагън обеща да дойде, Забини също, очарователната Мелинда Бобин… не знам дали я познаваш. Родителите й имат голяма верига аптеки… и естествено, надявам се и госпожица Грейнджър да ме удостои с честта да присъства.