Накрая Слъгхорн се поклони леко на Хърмаяни. Рон сякаш изобщо не присъстваше — преподавателят не го и погледна.
— Не мога да дойда, професоре — заяви веднага Хари. — Имам да изтърпявам наказание при професор Снейп.
— О, ужас! — завайка се Слъгхорн и лицето му се сбръчка смешно. — Ужас, какъв ужас, разчитах на теб, Хари! Е, в такъв случай просто ще се наложи да поговоря със Сивиръс и да му обясня как стоят нещата, сигурен съм, че ще успея да го убедя да ти отложи наказанието. Точно така, ще се видим с вас двамата по-късно!
И той изхвърча от залата.
— Изключено е да убеди Снейп — сподели Хари веднага щом Слъгхорн се отдалечи достатъчно, за да не ги чува. — Снейп вече отложи веднъж наказанието заради Дъмбълдор, но едва ли ще склони заради друг.
— О, дано успееш да дойдеш, не искам да ходя сама! — притесни се Хърмаяни и Хари разбра, че се е сетила за Маклагън.
— Едва ли ще бъдеш сама, Джини сигурно също е поканена — сопна се Рон, на когото очевидно не му беше много приятно, че Слъгхорн не му е обърнал никакво внимание.
След вечеря се върнаха в кулата на „Грифиндор“. В общата стая беше пълно с ученици, тъй като повечето вече бяха приключили с вечерята, но тримата успяха да намерят свободна маса и седнаха заедно. Рон, който още от срещата със Слъгхорн беше много кисел, кръстоса ръце и се свъси срещу тавана. Хърмаяни се пресегна и взе броя на „Вечерни пророчества“, оставен на един стол.
— Нещо ново? — попита Хари.
— Не бих казала. — Хърмаяни беше разгърнала вестника и преглеждаше вътрешните страници. — О, виж, баща ти, Рон… добре е! — побърза да уточни тя, защото Рон се обърна разтревожен. — Пише само, че е ходил в къщата на семейство Малфой. „Вторият обиск в дома на смъртожадния не се увенча с нищо. Артър Уизли от управление «Издирване и конфискация на фалшиви защитни магии и предмети» заяви, че екипът му е провел обиска след сигнал от строго поверителен източник.“
— Да, от мен! — оповести Хари. — Разказах му на Кингс Крос за Малфой и за онова нещо, за което той искаше от Боргин помощ да го поправи. Е, щом не е у тях, значи Малфой го е донесъл със себе си в „Хогуортс“…
— Но как е успял, Хари? — учуди се Хърмаяни, след като остави вестника. — Когато пристигнахме, претърсиха всички, нали?
— Така ли? — стъписа се Хари. — Мен не са ме претърсвали!
— Да, вярно, не са, забравих, че ти закъсня… Е, когато влязохме във входната зала, Филч ни провери един по един с тайносензори. Ако някой е носел Тъмни предмети, щяха да ги засекат, знам със сигурност, че на Краб са му взели една изсъхнала глава. Сам виждаш, че Малфой не е могъл да внесе нищо опасно!
За миг озадачен, Хари загледа как Джини Уизли си играе с пухкавела мъник Арнолд, докато се сети за друго решение.
— В такъв случай някой му го е пратил по сова — отсече той. — Майка му или друг.
— Всички сови също се проверяват — напомни Хърмаяни. — Филч ни каза, докато бърникаше по нас с тия негови тайносензори.
Този път Хари наистина се озова в задънена улица и не знаеше какво да каже. Явно нямаше начин Малфой да е внесъл в училището някакъв опасен или Тъмен предмет. Погледна с надежда Рон, който седеше все така със скръстени ръце и зяпаше Лавендър Браун.
— Сещаш ли се как Малфой…
— О, не ме занимавай с това, Хари!
— Виж какво, не съм ти виновен аз, че Слъгхорн ни е поканил на тъпия си купон, и на двамата не ни се ходи! — избухна Хари.
— Е, аз не съм поканен на никакъв купон — рече Рон и се изправи. — Мисля да си лягам.
Той закрачи решително към вратата за момчешките спални и остави Хари и Хърмаяни да гледат подире му.
— Хари! — каза новата гончийка Демелза Робинс, която внезапно беше изникнала зад рамото му. — Имам да ти предавам нещо.
— От професор Слъгхорн ли? — попита Хари и изправи гръб.
— Не… от професор Снейп — отговори Демелза. Сърцето на Хари се сви. — Каза в осем и половина довечера да отидеш в кабинета му, за да си изтърпиш наказанието… ъъъ… на каквито и увеселения да си поканен. Каза още да ти предам, че ще отделяш разложени пихтиести червеи от здрави, които ще се използват за отвари… и нямало нужда да носиш защитни ръкавици.
— Добре — рече мрачно Хари. — Много ти благодаря, Демелза.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
СРЕБРО И ОПАЛИ
Къде ли беше Дъмбълдор, какво ли правеше? През следващите няколко седмици Хари зърна директора само два пъти. Сега вече той рядко се хранеше в Голямата зала и Хари беше сигурен: Хърмаяни е права и Дъмбълдор отсъства дни наред от училището. Дали беше забравил за уроците, които беше обещал да дава на Хари? Беше обяснил, че те водят към нещо, свързано с пророчеството, и Хари се бе почувствал по-спокоен и насърчен, а сега му се струваше, че са го изоставали.