После, на около два метра от земята, Кейти нададе ужасяващ писък. Очите й се отвориха рязко, но каквото и да виждаше, каквото и да чувстваше, то явно й причиняваше нетърпима болка. Кейти пищеше и пищеше, Лийни също се разкрещя и се вкопчи в глезените й в опит да я смъкне обратно на земята. Хари, Рон и Хърмаяни се завтекоха да й помогнат — щом хванаха Кейти за краката, тя се свлече отгоре им, а Хари и Рон успяха да я хванат, макар че момичето се загърчи и им беше трудно да го удържат. Пуснаха я на земята, където Кейти се замята с писъци — със сигурност не можеше да познае никого от тях.
Хари се огледа — наоколо нямаше жива душа.
— Стойте тук! — викна той на другите сред воя на халата. — Отивам да доведа някого на помощ.
Хукна презглава към училището. Никога не беше виждал някой да се държи като Кейти и не проумяваше каква е причината. Като зави по пътя, се сблъска с нещо, което приличаше на грамаден мечок, изправен на задни лапи.
— Хагрид! — рече запъхтян Хари, измъквайки се от живия плет, където беше паднал.
— Хари! — ахна Хагрид, по чиито вежди и брада се беше напластил сняг, както и по дебелото му мъхнато палто от боброви кожи. — Тъкмо ходих на гости на Гроп, много добре се е подредил, направо няма да…
— Хагрид, там има ранен или застигнат от проклятие, или…
— К’во? — попита Хагрид, като се наведе, за да може да чуе сред развилнелия се вятър.
— Има застигнат от проклятие! — ревна момчето.
— От проклятие ли? Кой… Нали не е Рон? Или Хърмаяни?
— Не, не те… Кейти Бел… насам…
Двамата хукнаха надолу по пътя. Скоро съгледаха групичката — Кейти още се гърчеше и пищеше на земята, а Рон, Хърмаяни и Лийни се опитваха да я успокоят.
— Назад! — изкрещя Хагрид. — Дайте да я видя!
— Нещо й стана! — изхлипа Лийни. — И аз не знам какво…
Хагрид се взря за миг в Кейти, после — без да каже и дума — се наведе, грабна я на ръце и хукна с нея към замъка. След малко пронизителните писъци на момичето заглъхнаха и се чуваше само тътенът на фъртуната.
Хърмаяни отиде при ридаещата приятелка на Кейти и я прегърна.
— Казваш се Лийни, нали?
Момичето кимна.
— Внезапно ли стана?
— Да, когато онзи пакет там се разкъса — изхлипа Лийни и посочи вече мократа от снега кафява амбалажна хартия, с която беше увит пакетът — в него се виждаше нещо, което проблясваше в зеленикави оттенъци.
Рон се надвеси с протегната ръка, Хари обаче я сграбчи и дръпна приятеля си.
— Не го докосвай!
Приклекна. От пакета се подаваше красива огърлица от опали.
— Виждал съм я и преди — обясни Хари, без да сваля очи от накита. — Преди цяла вечност беше изложена в магазина на Боргин и Бъркс. На етикета пишеше, че е прокълната. Кейти сигурно я е пипнала. — Той вдигна очи към Лийни, която вече трепереше неудържимо. — Откъде я е взела?
— Точно затова се скарахме. Кейти се върна с нея от тоалетната в „Трите метли“. Каза, че била изненада за някого в „Хогуортс“ и тя трябвало да я предаде. Изглеждаше много странно, докато ми обясняваше… О, не, о, не, готова съм да се обзаложа, че са й направили проклятието Империус, а аз така и не съм разбрала!
Лийни отново избухна в ридания и се разтресе. Хърмаяни леко я потупа по рамото.
— Не спомена ли кой й я е дал?
— Не… не искаше… казах й, че се държи глупаво и да не носи това нещо в училището, но тя си знаеше нейното и… и тогава аз се опитах да изтръгна пакета от ръцете й… и… и…
Лийни изхлипа отчаяно.
— Хайде да се прибираме в училището — подкани Хърмаяни, без да сваля ръка от рамото й. — Тъкмо ще разберем как е Кейти. Идвате ли?
Хари се подвоуми за миг, после смъкна шала от лицето си и без да обръща внимание на ахването на Рон, покри внимателно огърлицата с него и я вдигна.
— Трябва да я покажем на Мадам Помфри — обясни той.
Докато двамата с Рон вървяха след момичетата по пътя, Хари мислеше трескаво. Щом навлязоха в парка на замъка, той вече не можеше да се сдържа и заговори:
— Малфой знае за огърлицата. Преди четири години беше изложена в една витрина в „Боргин и Бъркс“, видях как я разглеждаше внимателно, докато се криех от него и баща му. Ето какво е купил онзи ден, когато го проследихме! Спомнил си е за огърлицата и е отишъл да я вземе!
— Не знам, Хари… — поколеба се Рон. — В магазина на Боргин и Бъркс влизат всякакви… пък и нали онова момиче каза, че Кейти е донесла огърлицата от момичешката тоалетна?
— Каза, че когато Кейти се е върнала от тоалетната, огърлицата вече е била у нея, а не че я е взела оттам…