— И как го е правила? — веднага попита той.
— А ти как успя да разбереш? — гледаше я Рон изумен.
— Ами всъщност ти ми даде идеята, Хари — започна тя.
— Аз ли? — недоумяваше Хари. — И как?
— С бръмбарите — сияеше Хърмаяни.
— Ама нали каза, че не действали…
— О, за електронните бръмбари ти казах — обясни Хърмаяни. — Въобще не става дума за тях. Слушайте, Рита Скийтър… — Гласът й, макар и тих, звучеше победоносно. — …е нерегистриран зоомаг. Тя може да се превръща… — и Хърмаяни измъкна от чантата си малко стъклено бурканче — …в бръмбар.
— Шегуваш се! — не вярваше Рон. — Ти да не си… да не би тя…
— О, да, това е тя! — грейна от щастие Хърмаяни и разклати бурканчето.
Вътре имаше няколко малки клонки с листа и един едър тлъст бръмбар.
— Никога не бих… Не, ти се шегуваш! — зашепна Рон, като доближи до очите си стъкленицата.
— Изобщо не се шегувам — наслаждаваше се Хърмаяни. — Улових я на перваза на прозореца в болничното крило. Погледни внимателно и ще забележиш, че шарките около антените на главата й са точно като отвратителните й очила.
Хари се взря и установи, че е права. Дори си спомни нещо.
— Един бръмбар лазеше по статуята на елена в онази нощ, когато Хагрид разказваше на Мадам Максим за майка си!
— Точно така! — потвърди Хърмаяни. — А Виктор видя един бръмбар в косата ми след разговора ни край езерото. И съм сигурна, че Рита е полазила до перваза на прозореца в часа по пророкуване, когато те заболя белегът. Цялата година е бръмчала наоколо да събира материал за клюките си.
— Ами като видяхме Малфой под онова дърво… — припомни си Рон.
— Говорел е с нея… в ръката си — довърши Хърмаяни. — Той е знаел, разбира се. Ето как си е правела ония малки интервюта със слидеринци. Изобщо не ги е било грижа, че нарушава закона, щом е имало пред кого да наговорят ужасни неща и за нас, и за Хагрид. — Хърмаяни взе бурканчето от ръцете на Рон и се усмихна на бръмбара, който замаха сърдито срещу стъклото. — Обещах й да я пусна, като пристигнем в Лондон. Направила съм магия за нечупливост на буркана, та да не може да се трансфигурира по пътя. И я предупредих да си държи перото скрито поне една година. Да видим дали няма да се откаже да пише опашати лъжи за хората.
Усмихната победоносно, Хърмаяни прибра бурканчето в чантата си.
Вратата на купето се плъзна и се отвори.
— Много умно, Грейнджър! — прозвуча гласът на Драко Малфой.
Краб и Гойл стояха зад него. Хари не помнеше друг път да е виждал тримата да се държат по-самодоволно, по-арогантно и по-заплашително.
— И така — бавно рече Малфой и пристъпи в купето, като оглеждаше всички с пренебрежителна усмивка, — хващаш една ентусиазирана репортерка и Потър пак става любимецът на Дъмбълдор. Добра работа!
И се ухили още по-зъбато, а Краб и Гойл не спираха да се подсмихват.
— Опитваме се да не мислим за събитията, а? — почти шепнешком каза Малфой. — Правим се, че нищо не се е случило, така ли?
— Махай се! — каза Хари.
Не му беше идвало наум за Малфой откакто го видя да шушука с Краб и Гойл по време на словото на Дъмбълдор за Седрик. Усети някакво бучене в ушите си. Ръката му стисна пръчката под мантията.
— Ти сам си избра губещата страна, Потър! Предупредих те! Казах ти да прецениш много внимателно с кого да се сприятеляваш, помниш ли? Като се видяхме за пръв път във влака на път за „Хогуортс“. Още тогава ти казах да не се навърташ около паплач като тия! — И той отметна глава към Рон и Хърмаяни. — Късно е вече, Потър! Черния лорд се върна и те първи ще идат там, където им е мястото. Първи са мътнородите и мъгълофилите! Чакай, не… те са втори… Дигъри беше пър…
Все едно че някой взриви кутия с фойерверки в купето. Заслепен от искрите на магиите, които изплющяха от всички посоки, оглушал от няколко трясъка едновременно, Хари запримигва, загледан в земята.
Малфой, Краб и Гойл лежаха в безсъзнание на пътеката пред вратата на купето. Хари, Рон и Хърмаяни бяха скочили на крака, и тримата бяха изрекли различни заклинания. Но не бяха единствените.
— Тръгнахме да видим какво са намислили тия приятелчета — каза Фред съвсем делово и влезе в купето, стъпвайки върху Гойл.
Държеше пръчката си все още насочена. След него влезе и Джордж с насочена пръчка, като не пропусна да подритне Малфой.
— Интересен ефект — отбеляза Джордж, като се взря в Краб. — Кой е използвал магията за циреи?
— Аз — каза Хари.
— Чудно — развесели се Джордж. — Аз пък направих кракожелиращо заклинание. Изглежда двете не бива да се смесват. Виж какви гъвкави пипалца са избили по цялото му лице. Ама я да ги изхвърлим оттук, че ни развалят обстановката.