— Той е превъртял… — каза Фред с благоговение.
— Слушайте — започваше вече да се ядосва Хари. — Ако не ги вземете, ще ги хвърля в канала. Не ги искам и не ми трябват. Но много ми се ще да се посмея на нещо. Както изглежда, скоро всички ще имаме нужда от това…
— Хари… — плахо рече Джордж, като претегли с ръка кесията, — ама тук трябва да има хиляда галеона!
— Толкова са! — грейна Хари. — Като си помислиш колко кремчета „Канарче“ са това, а?
Фред и Джордж още го гледаха като втрещени.
— Само не казвайте на майка си откъде ги имате… макар че тя едва ли вече много държи да работите в министерството след всичко, което…
— Хари… — започна пак Фред, но Хари извади пръчката си.
— Виж какво — каза му той заплашително, — взимай ги или ще ти направя някоя магийка. Да знаеш само колко много съм научил! Искам само една услуга, става ли? Купете на Рон нова официална мантия и му кажете, че е от вас.
И преди близнаците да са казали дори една дума, той напусна купето, стъпвайки върху Малфой, Краб и Гойл, които още лежаха на пода, целите белязани от магиите.
Вуйчо Върнън чакаше зад бариерата. Госпожа Уизли стоеше близо до него. Тя едва не задуши Хари в прегръдките си и му пошушна на ухото:
— Мисля, че Дъмбълдор ще позволи да дойдеш при нас малко по-късно през лятото. Пиши ни по-често, Хари.
— До скоро, Хари! — потупа го Рон по гърба на сбогуване.
— Чао, Хари! — каза Хърмаяни и направи нещо, което никога досега не се беше случвало — целуна го по бузата.
— Хари… благодарим ти! — смънка Джордж, а до него Фред само кимна енергично.
Хари им намигна, отправи се към вуйчо Върнън и мълчаливо го последва към изхода на гарата. Все още няма повод за тревога, каза си той, докато се качваше на задната седалка в колата на Дърсли.
Както беше казал Хагрид — каквото има да става, ще стане… И тогава Хари щеше да го посрещне достойно.