Наистина имаше огън, но беше запален в камината. Това изненада стареца. Той застина неподвижно и внимателно се заслуша в мъжкия глас, долитащ от вътрешността на стаята. Мъжът говореше тихо и боязливо.
— Остана малко в бутилката, господарю, ако сте гладен.
— По-късно — отвърна друг глас. Той също бе мъжки, но някак особено пронизителен и смразяващ, като внезапен полъх на леденостуден вятър. От този глас редките косъмчета по врата на Франк настръхнаха. — Приближи ме до огъня, Опаш.
Градинарят обърна дясното си ухо към вратата, за да чува по-добре. Долови звук от поставяне на бутилка върху твърда повърхност, а след това стържещ шум от движение на тежък стол по пода. За момент видя дребен мъж с гръб към вратата да бута едно кресло. Той бе загърнат в дълго черно наметало, темето му бе съвсем плешиво. После отново се скри навътре.
— Къде е Наджини? — попита студеният глас.
— Не… не зная, господарю — отвърна другият неспокойно. — Май тръгна да изследва къщата…
— Да изцедиш, преди да си легнем, Опаш — нареди вторият глас. — Ще имам нужда от храна и през нощта. Пътуването страшно ме изтощи.
Сбърчил чело, Франк наклони ухо още по-близо до вратата и напрегна слух. След кратко мълчание мъжът на име Опаш заговори отново.
— Господарю, може ли да ви попитам колко време ще останем тук?
— Една седмица — отвърна студеният глас. — Но може и по-дълго. Мястото е сравнително удобно, а и няма начин да продължим по плана засега. Ще е глупаво да действаме преди края на Световното първенство по куидич.
Франк пъхна своя изкривен показалец в ухото си и го развъртя. Вероятно заради наслоилата се ушна кал той бе чул думата „куидич“, а такава дума изобщо не съществуваше.
— Световното първенство по куидич ли, господарю? — повтори Опаш. (Франк заби показалеца още по-дълбоко в ухото си.) — Простете, но… не разбирам… защо да чакаме края на Световното първенство?
— Защото, глупако, точно сега магьосниците от цял свят се стичат в страната. Всички служители от Министерството на магията си пъхат носовете навсякъде да надушат необичайни действия и си отварят очите на четири, като проверяват самоличността на всеки. Побъркали са се на тема сигурност — да не би мъгълите да заподозрат, че става нещо. Ето защо ние ще изчакаме.
Франк се отказа да прочиства ухото си. Той ясно бе чул „магьосници“, „Министерство на магията“ и „мъгъли“. Без съмнение това бяха някакви тайни думи, а старецът можеше да се досети само за два вида хора, които използват кодиран език — шпионите и престъпниците. Той стисна още по-здраво бастуна си и още по-съсредоточено се заслуша.
— Господарят значи е решил твърдо? — промълви Опаш.
— Разбира се, че съм решил, Опаш! — отвърна със заплашителна нотка студеният глас.
След кратко мълчание Опаш отново заговори. Думите сякаш се изтъркаляха от устата му една след друга, като че бързаше да ги изрече, преди да е изгубил смелост.
— Може да се направи и без Хари Потър, господарю.
Последва по-дълга пауза и едва тогава изхриптя другият глас:
— Без Хари Потър ли? Аха… Сега разбирам…
— Господарю, не го казвам, за да предпазя момчето! — почти изцвърча Опаш. — Не ме е грижа за него, изобщо не ме е грижа! Просто… ако използваме друг магьосник или вещица… който и да е… всичко може да стане далеч по-бързо! Стига да ми позволите да ви оставя за малко… Нали знаете колко добре мога да се преобразявам… За по-малко от два дни ще доведа някой подходящ.
— Бих могъл да използвам и друг магьосник… — тихо каза леденият глас. — Така е…
— Наистина, господарю — с облекчение се обади Опаш. — Много трудно ще пипнем Хари Потър. Така добре е защитен…
— И ти се наемаш да ми доведеш негов заместник, а? Чудя се… дали не си се уморил да се грижиш за мен, Опаш? Дали твоето предложение да променим плана не означава намерение да ме изоставиш?
— Ама господарю! Аз… аз нямам… и през ум не ми е минавало да ви изоставя…
— Не ме лъжи! — просъска вторият глас. — Не можеш да ме заблудиш, Опаш! Съжаляваш, че се върна при мен. Отвращаваш се от мен. Виждам как потръпваш, като ме гледаш, усещам как се сепваш, когато ме докоснеш…
— Не е вярно! Предаността ми към моя господар…
— Предаността ти не е нищо друго, освен малодушие. Ти не би дошъл при мен, ако имаше къде другаде да идеш. Как ще оцелея без теб, като трябва да се храня през няколко часа? Кой ще изцежда Наджини?