— Имам си източници — изсъска злорадо Филч. — А сега ми предай каквото смяташе да пращаш.
Хари изпита огромно облекчение, че е побързал да пусне писмото, и рече:
— Не мога да ви го предам, вече замина.
— Замина ли? — ахна Филч с лице, обезобразено от ярост.
— Да, замина — повтори спокойно Хари.
Вбесен, пазачът понечи да каже нещо, но постоя минута-две със зейнали уста, а сетне огледа мантията на Хари.
— Откъде да съм сигурен, че не си го пъхнал в джоба?
— Можете да бъдете сигурен, защото…
— Аз видях как го праща — ядоса се Чо.
Филч се извърна рязко към нея.
— Видяла си го…
— Точно така, видях го — потвърди тя разярено.
Настъпи кратко мълчание — Филч изгледа злобно Чо, тя му отвърна със същото, после пазачът се врътна и затътрузи нозе към вратата. Спря с ръка на бравата, обърна се и пак погледна Хари.
— Само да съм надушил и най-лекия мирис на торова бомбичка…
Заслиза с тежка крачка по стълбите. На раздяла Госпожа Норис хвърли на совите изпълнен с копнеж поглед и го последва.
Хари и Чо се спогледаха.
— Благодаря — рече той.
— Няма за какво — отвърна поруменяло момичето, което най-сетне прикрепи пакета към крачето на улулицата. — Не си поръчвал торови бомбички, нали?
— Не — увери я Хари.
— Защо ли Филч е решил, че поръчваш? — учуди се Чо и отнесе улулицата при прозореца.
Хари сви рамене. Бе озадачен не по-малко от нея, въпреки че, колкото и да е странно, точно това сега не го вълнуваше особено.
Тръгнаха си заедно от соварника. В началото на коридора за западното крило на замъка Чо рече:
— Аз съм насам. Е… до скоро, Хари.
— Да… до скоро.
Тя му се усмихна и си замина. Хари продължи нататък, обзет от тих възторг. Бе успял да проведе цял разговор с нея, при това без да се смути нито веднъж… «Наистина си проявил храброст да й го заявиш право в очите…» Чо го смяташе за храбър… не го мразеше, задето не е загинал.
Е, Хари знаеше, че Чо е предпочела Седрик… макар че, ако го беше изпреварил с поканата си за бала, всичко може би щеше да бъде различно… Когато Хари я попита, Чо като че ли искрено съжали, задето трябва да му откаже…
— Добро утро — поздрави той весело Рон и Хърмаяни, когато седна при тях на масата на «Грифиндор» в Голямата зала.
— Защо си толкова радостен? — изненада се Рон и го огледа от глава до пети.
— Ами… по-късно ще играем куидич — отвърна щастлив Хари и придърпа към себе си голямата чиния с бекон и яйца.
— А… да… — проточи другото момче. Остави препечената филийка, която ядеше, и отпи грамадна глътка тиквен сок. После рече: — Слушай… нали нямаш нищо против да дойдеш с мен малко по-рано? Да се поупражнявам преди тренировката. Както се казва, да навляза.
— Разбира се — каза Хари.
— По-добре оставете това — намеси се съвсем сериозно Хърмаяни. — И двамата сте изостанали ужасно много с домашните…
Но тя не се доизказа: беше пристигнала сутрешната поща и както обикновено, «Пророчески вести» се рееха към нея в човката на чухалче, което се приземи твърде близо до захарницата и протегна краче. Хърмаяни пъхна в кожената кесийка един кнут, взе вестника и огледа свъсена първата страница, а птицата отново се извиси във въздуха.
— Нещо интересно? — попита Рон.
Хари се ухили — знаеше, че приятелят му само се чуди как да отклони Хърмаяни от темата за домашните.
— Не — въздъхна тя, — само глупави клюки за баскитаристката на «Орисниците», щяла да се омъжва.
Хърмаяни разгъна вестника и изчезна зад него. Хари се посвети на поредната порция яйца с бекон. Рон гледаше донейде угрижено към високите прозорци.
— Виж ти! — възкликна най-неочаквано Хърмаяни. — О, не… Сириус!
— Какво е станало? — попита Хари и дръпна вестника толкова силно, че той се скъса по средата: сега двамата с Хърмаяни държаха по една половина.
— «В Министерството на магията са получени сведения от сигурен източник, че в момента Сириус Блек, жесток масов убиец… и така нататък… се укрива в Лондон!» — прочете с тревожен шепот Хърмаяни от своята половинка.
— Луциус Малфой! Залагам си главата, че е той — заяви ядно Хари също шепнешком. — Все пак е познал на перона Сириус…
— Моля? — разтревожи се и Рон. — Не си споменавал, че…
— Шшшт! — спряха го приятелите му.
— … «Министерството предупреждава всички магьосници, че Блек е изключително опасен… избил е тринайсет души… избягал е от Азкабан…» и така нататък, обичайните дрънканици — отбеляза в заключение Хърмаяни, след което остави своята половинка от вестника и погледна уплашена Хари и Рон. — Е, просто вече няма да може да излиза от къщата — пошушна тя. — Дъмбълдор го предупреди.