— Долорес — поде Фъдж, явно за да приключи веднъж завинаги с въпроса, — сбирката тази вечер… за която знаем със сигурност, че се е състояла…
— Да — рече Ъмбридж, след като се поокопити, — да… и така, госпожица Еджкъм ме уведоми и аз се качих незабавно на седмия етаж, придружавана от няколко заслужаващи доверие ученици, за да заловя на местопрестъплението провинилите се. Някой обаче очевидно ги е предупредил, защото когато отидохме на седмия етаж, се бяха разбягали във всички посоки. Но това не променя нещата. Тук разполагам с всички имена… по моя заръка госпожица Паркинсън изтича в Нужната стая, за да провери дали не са оставили нещо. Трябваха ни доказателства и стаята ни ги предостави.
За ужас на Хари тя извади от джоба си списъка с имената, който беше висял върху стената в Нужната стая, и го връчи на Фъдж.
— Още щом видях в списъка името на Потър, разбрах с какво си имаме работа — рече тя тихо.
— Отлично — похвали я Фъдж и по лицето му се ширна усмивка, — отлично, Долорес. И… да го вземат мътните…
Той погледна Дъмбълдор, който още стоеше до Мариета с небрежно отпусната магическа пръчка.
— Вижте как са се назовали! — рече едва чуто Фъдж. — Войнството на Дъмбълдор.
Директорът се пресегна и взе от него парчето пергамент. Вторачи се в името, драснато набързо от Хърмаяни преди доста месеци, и за миг като че загуби дар слово. Сетне се усмихна и вдигна очи.
— Ето, играта свърши — заяви лаконично. — Как, Корнелиус, предпочитате да направя самопризнания, в писмен вид или е достатъчно да ги изрека тук, пред тези свидетели?
Хари забеляза, че Макгонъгол и Кингзли се споглеждат. Върху лицата и на двамата се четеше страх. Не проумяваше какво става, както изглежда не разбираше и Фъдж.
— Самопризнания ли? — провлече министърът. — Ама… нещо не…
— Войнството на Дъмбълдор, Корнелиус — каза все така усмихнат директорът и размаха списъка с имената пред лицето на Фъдж. — Не Войнството на Потър. Войнството на Дъмбълдор.
— Но… но…
Изведнъж той схвана — пролича му по лицето. Пристъпи ужасен назад, изкрещя и отново се дръпна от огъня.
— Вие? — прошепна и пак започна да гаси с крака тлеещото наметало.
— Точно така, аз — потвърди учтиво директорът.
— Вие сте организирали това?
— Аз — рече Дъмбълдор.
— Привлекли сте тези ученици… във войнството си?
— Тази вечер трябваше да се състои първата сбирка — кимна директорът. — Просто за да проверя дали са готови да застанат на моя страна. Сега виждам, че е било грешка, разбира се, да каним госпожица Еджкъм.
Мариета кимна. Фъдж премеси поглед от нея към Дъмбълдор и се изпъчи.
— Значи сте съзаклятничили срещу мен! — ревна той.
— Точно така — потвърди развеселен Дъмбълдор.
— НЕ! — извика Хари.
Кингзли го стрелна с предупредителен поглед, Макгонъгол разшири заплашително очи, но Хари внезапно бе проумял какво се кани да направи Дъмбълдор. Не можеше да го допусне.
— Не… професор Дъмбълдор…!
— Мълчи, Хари, в противен случай се опасявам, че ще се наложи да излезеш от кабинета ми — спокойно го прекъсна той.
— Точно така, млъквай, Потър! — излая Фъдж, който още се блещеше полуужасен, полузарадван срещу директора. — Виж ти… Виж ти… Дойдох тази вечер с очакването да изключим Потър, а то…
— А ще арестувате мен — усмихна се Дъмбълдор. — Все едно да загубите кнут и да намерите галеон.
— Уизли! — вресна Фъдж, вече видимо разтреперан от радост, — Уизли, записа ли всичко, всичко, каквото той каза, самопризнанията му, записа ли ги?
— Да, уважаеми господине, мисля, че ги записах — откликна на мига Пърси, който си беше водил записки толкова бързо, че си беше опръскал носа с мастило.
— Онази част как се е опитвал да набере войска, с която да се опълчи срещу министерството, как се е занимавал с подривна дейност, насочена срещу мен?
— Да, уважаеми господине, записал съм всичко! — увери го Пърси и си огледа радостно бележките.
— Чудесно — похвали го Фъдж, който сияеше от злорадство, — изготви препис на стенограмата, Уизли, и го прати незабавно в «Пророчески вести». Би трябвало да успеем за сутрешното издание, ако го пуснем по бърза сова! — Пърси изхвърча от стаята и затръшна вратата, а Фъдж пак се извърна към Дъмбълдор. — Сега ще бъдете отведен под стража в министерството, където официално ще ви бъдат предявени обвинения, а после ще ви пратят в Азкабан, за да изчакате там процеса.
— О, да — рече вежливо Дъмбълдор. — Да, но според мен може би ще срещнем малка спънка.