Выбрать главу

Мъжът на име Долиш се размърда. Дъмбълдор стисна Хари за китката.

— Помни… затваряй съзнанието си…

Ала още щом пръстите на директора се сключиха върху кожата на Хари, в белега върху челото го прободе болка и той изпита отново ужасното змийско желание да се нахвърли върху Дъмбълдор, да го нахапе, да го нарани…

— Ще разбереш… — прошепна Дъмбълдор.

Фоукс обиколи кабинета и се устреми към директора. Той пусна Хари, вдигна ръка и се хвана за дългата златна опашка на феникса. Блесна огън и двамата изчезнаха.

— Къде е той? — ревна Фъдж, докато се надигаше от пода. — Къде е той?

— Не знам! — викна Кингзли, който също бе скочил на крака.

— Невъзможно е да се е магипортирал! — изкрещя Ъмбридж. — Вътре в училището не може…

— Стълбището! — кресна Долиш, като се хвърли към вратата, отвори я рязко и изчезна, следван на крачка от Кингзли и Ъмбридж.

Фъдж се подвоуми, после се изправи бавно и изтръска прахта отпред по себе си. Настъпи дълга мъчителна тишина.

— Е, Минерва — заговори злобно министърът и пооправи разпрания си ръкав, — опасявам се, че това е краят на вашия приятел Дъмбълдор.

— Така ли мислите? — отвърна презрително професор Макгонъгол.

Фъдж сякаш не я чу. Оглеждаше опустошения кабинет. Някои от портретите му изсъскаха, един-два дори направиха с ръце неприлични жестове.

— Заведете тези двамата да си лягат — подкани министърът, погледна отново професор Макгонъгол и кимна пренебрежително към Хари и Мариета.

Макгонъгол не каза нищо, но все пак ги поведе към вратата. Докато тя се затваряше след тях, Хари чу гласа на Финиъс Нигелус.

— Знаете ли, господин министре, не съм съгласен с Дъмбълдор за много неща… но не можете да отречете, че притежава стил…

Глава двайсет и осма

Най-страшният спомен на Снейп

ЗАПОВЕД НА МИНИСТЕРСТВОТО НА МАГИЯТА

На мястото на Албус Дъмбълдор за директор на Училището за магия и вълшебство «Хогуортс» е назначена Долорес Джейн Ъмбридж (велика инквизиторка).

Гореизложеното е в съответствие с Образователен указ номер двайсет и осем.

Подпис:
Корнелиус Озуолд Фъдж, министър на магията

До сутринта съобщението се появи из цялото училище, ала то не обясняваше как всички до последния човек в «Хогуортс» са научили, че Дъмбълдор е надделял над двама аврори, великата инквизиторка, министъра на магията и неговия младши сътрудник и е успял да се измъкне. Където и да отидеше Хари, всички в замъка говореха само за едно — за бягството на Дъмбълдор, и макар че докато се предаваха от уста на уста, някои от подробностите бяха преиначени (Хари чу една второкурсничка да уверява друга, че сега Фъдж лежал в «Свети Мънго» с тиква вместо глава), наистина беше изненадващо колко точно бе най-същественото от информацията. Всички например знаеха, че Хари и Мариета са единствените ученици, станали свидетели на сцената в кабинета на Дъмбълдор, и тъй като сега Мариета бе в болничното крило, Хари се оказа обсаден с молби да разправи всичко като очевидец.

— Много скоро Дъмбълдор ще дойде отново — заяви убедено Ърни Макмилан на връщане от часа по билкология, след като беше изслушал внимателно разказа на Хари. — Не успяха да го отстранят, когато бяхме във втори курс, и сега ще ударят на камък. Тлъстия монах ми каза… — той сниши съзаклятнически глас и се наложи Хари, Рон и Хърмаяни да се наведат по-близо до него, за да го чуват, — че… снощи, след като претърсили педя по педя замъка и парка, Ъмбридж се опитала да проникне отново в кабинета му. Но не могла да мине покрай грозилището. Директорският кабинет се бил самозапечатал и не я пускал. — Ърни се подсмихна. — Доколкото подразбрах, е изпаднала в умопомрачение от ярост.

— О, сигурно си е представяла как си седи горе в кабинета на директора — започна да злорадства Хърмаяни, докато се качваха по каменните стъпала към Входната зала. — Как се разпорежда с всички учители, тая тъпа, надута, властолюбива…

— Сигурна ли си, че искаш да довършиш изречението, Грейнджър?

Иззад вратата се бе промъкнал Драко Малфой, следван от Краб и Гойл. Бледото му лице с остри черти святкаше от злоба.

— Боя се, че се налага да лиша «Грифиндор» и «Хафълпаф» от по няколко точки — провлече той.

— Не можеш да наказваш други префекти с лишаване от точки — възрази начаса Ърни.

— Точно така, а ние сме префекти, забрави ли? — изръмжа Рон.