— Много добре зная, царю Уизли, че префектите нямат право да си отнемат точки един на друг — подметна язвително Малфой. Краб и Гойл се захилиха. — Но виж, членовете на Отряда за бързо реагиране към великата инквизиторка…
— Членовете на кое? — прекъсна го рязко Хърмаяни.
— На Отряда за бързо реагиране към великата инквизиторка, Грейнджър — обясни Малфой и посочи мъничкото сребърно «О», извезано върху мантията му, точно под значката на префект. — Група избрани ученици, подкрепящи Министерството на магията и посочени лично от професор Ъмбридж. Та членовете на Отряда за бързо реагиране вече имат право да лишават от точки… и така, Грейнджър, на теб ти отнемам пет за груби изказвания по адрес на новата ни директорка. На теб, Макмилан, пет точки, задето ми противоречиш. На теб, Потър, пет точки, защото не си ми симпатичен. Нещо си размъкнат, Уизли, налага се да ти отнема пет точки. А, щях да забравя, ти, Грейнджър, си мътнород, взимам ти още десет точки за това.
Рон издърпа магическата пръчка, но Хърмаяни отмести ръката му и прошепна:
— Недей!
— Разумно, Грейнджър — изсъска тихо Малфой. — Нова директорка, ново време… сега внимавайте в играта, Потър… цар Уизли…
Той се разсмя гръмогласно и продължи бавно нататък заедно с Краб и Гойл.
— Само ни хвърля прах в очите — възмути се Ърни. — Изключено е да са му разрешили да отнема точки… та това е нелепо… системата на префектите се обезсмисля напълно.
Но Хари, Рон и Хърмаяни се бяха обърнали инстинктивно към огромните пясъчни часовници в нишите отзад по стената, които отброяваха точките на домовете. Тази сутрин «Грифиндор» и «Рейвънклоу» водеха с равен брой точки. Още докато тримата гледаха, камъните се разлетяха нагоре и така количеството в долните чаши намаля. Забелязаха, че всъщност не се е променил само часовникът на «Слидерин», пълен с изумруди.
— Видяхте, нали? — чу се гласът на Фред.
Току-що слезли по мраморното стълбище, двамата с Джордж застанаха при Хари, Рон, Хърмаяни и Ърни пред пясъчните часовници.
— Преди малко Малфой ни отне общо петдесетина точки — съобщи вбесен Хари, докато гледаха как още няколко камъка в часовника на «Грифиндор» изхвърчат нагоре.
— Да, през междучасието и Монтагю се опита да ни приложи същия номер — рече Джордж.
— В какъв смисъл «се е опитал»? — рече бързо Рон.
— Не успя да се доизкаже — обясни Фред, — натикахме го с главата напред във вълшебния сандък на първия етаж.
Хърмаяни беше потресена.
— Ще си изпатите не на шега!
— Първо Монтагю трябва да се появи отново, а дотогава сигурно ще минат доста седмици, самият аз не знам къде го пратихме — отвърна невъзмутимо Фред. — Всъщност… решихме, че вече ни е все едно дали ще си изпатим.
— На вас винаги ви е било все едно — отбеляза Хърмаяни.
— Не е вярно — възрази Джордж. — Ето, не са ни изключвали.
— Винаги сме се старали да не прекрачваме границата — допълни другият близнак.
— Е, случвало се е и да я понастъпим малко — уточни брат му.
— Но винаги сме внимавали да не предизвикваме хаос — рече Фред.
— А сега? — попита плахо Рон.
— Е, сега… — заувърта Джордж.
— Дъмбълдор вече го няма… — добави Фред.
— И ние си казахме: защо да не настане малко хаос? — каза брат му.
— Милата ни нова директорка си го заслужава — заяви Фред.
— Недейте! — пошушна Хърмаяни. — Наистина! Тя само си търси повод да ви изключи.
— Нищо не разбираш, Хърмаяни — усмихна й се Фред. — Вече не ни се стои тук. Щяхме да си тръгнем още сега, ако не бяхме решени и ние първо да помогнем с нещо на Дъмбълдор. И така — той си погледна часовника — всеки момент ще започне първият етап. Бих ви посъветвал веднага да отидете на обяд в Голямата зала, така учителите ще се убедят, че нямате нищо общо.
— Нищо общо с какво? — притесни се Хърмаяни.
— Ще видиш — каза Джордж. — А сега бягайте.
Фред и Джордж се обърнаха и се скриха във все по-многолюдната тълпа, която слизаше за обяд по стълбите. Силно смутен, Ърни изпелтечи, че не си бил научил по трансфигурация, и побърза да си тръгне.
— Според мен не е зле да се махаме оттук — рече поуплашена Хърмаяни. — За всеки случай…
— Да, добре — съгласи се Рон и тримата се отправиха към вратата на Голямата зала, но Хари тъкмо бе зърнал тавана с носещи се по него бели облаци, когато някой го потупа по рамото.
Той се обърна и се озова почти лице в лице с пазача Филч. Отстъпи припряно няколко крачки назад — беше по-добре да гледаш Филч от разстояние.