— Добре тогава — заяви тя невъзмутимо. — Занапред ще го имам предвид. И на твое място, Свиниръс, щях да си изпера гащите.
— Извини се на Евънс! — ревна Джеймс и насочи застрашително пръчката към Снейп.
— Не е нужно точно ти да го караш да се извинява — викна Лили, като се извърна рязко. — Същият гадняр си като него.
— Моля? — кресна Джеймс. — НИКОГА не съм те наричал… знаеш как!
— Постоянно си разрошваш косата, мислиш си, че е страхотно да изглеждаш така, сякаш току-що си слязъл от метлата, перчиш се с тъпия снич, разхождаш се по коридорите и правиш магии на всеки, който те е подразнил, просто защото го умееш… Направо се чудя как при тая твоя дебела глава метлата ти изобщо се вдига от земята. ГАДИ ми се от теб.
Тя се обърна и се отдалечи бързо.
— Евънс! — провикна се след нея Джеймс. — Ей, ЕВЪНС!
Момичето обаче не се обърна.
— Какво я прихваща? — възкликна Джеймс, като се престори не особено убедително, че изобщо не го вълнува.
— Ако прочетем между редовете, приятелю, те мисли за надут пуяк — заяви Сириус.
— Чудо голямо — тросна се вече вбесен Джеймс.
Пак блесна светлина и Снейп отново увисна с главата надолу във въздуха.
— Кой иска да види как ще смъкна гащите на Свини?
Но Хари така и не разбра дали наистина го е направил. Над лакътя го сграбчи ръка, която го стисна като с клещи. Хари се свъси, обърна се да види кой го е хванал и се вцепени от ужас. Съгледа съвсем порасналия, вече възрастен Снейп, който, пребледнял от гняв, стоеше точно до него.
— Забавляваш се, а?
Хари усети как се вдига във въздуха. Летният ден се изпари, той заплава нагоре през леденостудената чернилка, Снейп още го стискаше здраво над лакътя. Сетне, сякаш се е преобърнал с главата надолу, се понесе шеметно, докато не усети под краката си каменния под в подземието и не застана отново до мислоема върху писалището на Снейп в сумрачния кабинет на учителя си по отвари.
— И така — рече Снейп и стисна ръката на момчето толкова силно, че пръстите му започнаха да изтръпват. — И така… Потър, веселиш се, а?
— Н… не — изпелтечи Хари и се помъчи да освободи ръката си.
Беше наистина страшно: устните на Снейп трепереха, лицето му бе бяло като платно, той беше оголил зъби.
— Баща ти е голям шегобиец, а? — подметна мъжът и разтресе Хари толкова силно, че очилата му се плъзнаха надолу по носа.
— Аз… не съм…
Снейп го блъсна с цялата си мощ. Хари се свлече тежко на пода в подземието.
— Няма да казваш на никого какво си видял! — ревна Снейп.
— Няма — отвърна момчето и се изправи възможно най-далеч от учителя. — Разбира се, че няма…
— Махай се, махай се от очите ми, и повече да не си стъпил в този кабинет!
Хари се стрелна към изхода, над главата му се пръсна стъкленица с мъртви хлебарки. Отвори рязко вратата, изхвърча в коридора и спря чак когато от Снейп го деляха три етажа. Облегна се задъхан на стената и разтърка насинената си ръка.
Нямаше никакво желание да се връща толкова рано в кулата на «Грифиндор», нито да казва на Рон и Хърмаяни какво е видял току-що. Чувстваше се ужасен и нещастен не защото му се бяха разкрещели и го бяха замерили със стъкленици, а защото сега вече знаеше какво е да те унижават пред погледите на всички, знаеше какво е изпитвал Снейп, докато бащата на Хари му се е присмивал, а ако се съди от видяното, Джеймс наистина е бил точно толкова арогантен, колкото Снейп винаги го е описвал.
Глава двайсет и девета
Професионални консултации
— Но защо вече не ходиш на уроци по оклумантика? — попита го смръщена Хърмаяни.
— Казах ти — смънка Хари. — Снейп смята, че съм усвоил основното и мога да продължа и сам.
— Значи не сънуваш странни сънища? — не му повярва тя.
— Горе-долу — отговори, без да я поглежда.
— Според мен Снейп не бива да спира, докато не си напълно сигурен, че имаш власт над тях — възмути се приятелката му. — Мисля, Хари, че трябва да отидеш пак при него и да помолиш…
— Не — отсече решително Хари. — Не говори повече за това, Хърмаяни, чу ли?
Беше първият ден от великденската ваканция и по свой обичай Хърмаяни още от сутринта не се занимаваше почти с нищо друго, освен да съставя за тримата график за преговора. Хари и Рон не се бяха възпротивили, така им беше по-лесно, отколкото да я разубеждават, пък и програмите можеха да се окажат полезни.
Рон бе установил със свито сърце, че до изпитите остава само месец и половина.
— Какво толкова се изненадваш? — попита Хърмаяни и се зае да почуква с магическата пръчка по всяко квадратче в графика на Рон, та то да блесне в различен цвят според предмета.