— Не знам, доста неща се случиха — отвърна той.
— Готово — връчи му Хърмаяни графика, — ако го спазваш, ще се справиш.
Рон го погледна начумерен, после обаче се поободри.
— Всяка седмица си ми отпуснала по една вечер почивка!
— Това ти е за тренировките по куидич — обясни тя.
Усмивката върху лицето на Рон помръкна.
— И да тренираме, полза никаква — сподели той. — Тази година имаме шансове да спечелим шампионата точно толкова, колкото и татко да стане министър на магията.
Хърмаяни си замълча, загледана в Хари, който се беше вторачил невиждащо в отсрещната стена на общата стая, докато Крукшанкс подръпваше с лапа ръката му, за да го почеше между ушите.
— Какво има, Хари?
— Моля? — попита той бързо. — А, нищо.
Грабна «Теория на отбранителната магия» и се направи, че търси нещо в показалеца. Крукшанкс го отписа като безнадежден случай и се скри под стола на Хърмаяни.
— Днес видях Чо — поде плахо момичето. — И тя ми се стори много оклюмала… пак ли сте се скарали?
— Как… о, да, скарахме се — потвърди Хари, доволен, че си е намерил оправдание.
— Защо?
— Заради приятелката й, оная порта Мариета — отвърна Хари.
— Е, не те виня! — намеси се ядосан Рон и остави графика за преговора. — Ако не беше тя…
Той се впусна в гневна тирада срещу Мариета Еджкъм и това беше добре дошло за Хари. Единственото, което трябваше да прави, бе всеки път, щом Рон си поеме дъх, да изглежда вбесен, да кима и да казва: «Да» и «Точно така», а съзнанието му беше свободно да потъне във все по-мрачен размисъл върху онова, което беше видял в мислоема.
Имаше чувството, че споменът го яде отвътре. Беше толкова сигурен, че родителите му са били прекрасни хора, та с лекота беше отхвърлял злословията, които Снейп подмяташе за нрава на баща му. Нали хора като Хагрид и Сириус му бяха казвали, че баща му е бил прекрасен човек! («Е, погледни какъв е бил и Сириус — възрази заядливо гласче вътре в главата на Хари, — и той не е бил по-свестен!») Да, веднъж наистина бе дочул професор Макгонъгол да разправя, че баща му и Сириус били най-големите размирници в училището, но тя ги беше описала като предшественици на близнаците Уизли, а Хари не си представяше Фред и Джордж да увесят някого с главата надолу само за да се позабавляват… освен ако не го мразят особено силно… може би Малфой или някой, който наистина си го е изпросил…
Хари се опита да си докаже, че Снейп е заслужавал Джеймс да го мъчи така, но Лили беше попитала: «Какво ти е направил?» А Джеймс беше отговорил: «… дразни ме по-скоро това, че изобщо съществува, нали се сещаш». Нима Джеймс не беше започнал да се заяжда просто защото Сириус бе казал, че му е скучно? Хари си спомни как на площад «Гримолд» Лупин бе споменал, че Дъмбълдор го е направил префект с надеждата той да повлияе добре на Джеймс и Сириус… а в мислоема и Лупин си беше седял и беше наблюдавал случващото се…
Хари постоянно си повтаряше, че Лили се е намесила, че майка му е била благороден човек. Ала споменът за изражението върху лицето й, докато тя крещеше на Джеймс, всяваше у него не по-малък смут: Лили очевидно е мразела Джеймс и Хари просто не разбираше как така накрая са се оженили. Един-два пъти дори се запита дали Джеймс не я е принудил…
През последните почти пет години той черпеше утеха и вдъхновение от мислите за баща си. Кажеше ли му някой, че прилича на Джеймс, Хари се преизпълваше с гордост. А сега… сега, само като се сетеше за него, се чувстваше вцепенен и нещастен.
След великденската ваканция времето стана по-ветровито, по-ясно и топло, но заедно с останалите петокурсници и седмокурсници Хари не излизаше от замъка, беше хванат като в капан вътре, непрекъснато преговаряше и отскачаше само до библиотеката. Преструваше се, че лошото му настроение се дължи не на друго, а на наближаващите изпити, и никой не се съмняваше, защото на всичките му съученици в «Грифиндор» им бе дошло до гуша да учат.
— На теб говоря, Хари, не ме ли чуваш?
— А?
Той се обърна. При него на масата в библиотеката, където той седеше сам, беше дошла Джини Уизли, разрошена от вятъра. Беше късна неделна вечер, Хърмаяни се бе върнала в Грифиндорската кула да преговаря по древни руни, а Рон имаше тренировка по куидич.
— О, здравей! — поздрави Хари и притегли учебниците към себе си. — Как така не си на тренировка?
— Тренировката свърши — обясни Джини. — Наложи се Рон да заведе Джак Слоупър в болничното крило.