След като приключи, и Сириус, и Лупин мълчаха известно време. После Лупин пророни тихо:
— Не бива, Хари, да си правиш изводи за баща си от онова, което си видял. Бил е едва на петнайсет…
— И аз съм на петнайсет! — напомни разпалено момчето.
— Виж какво, Хари — поде Сириус предразполагащо, — Джеймс и Снейп се намразиха още от мига, в който се видяха за пръв път, понякога се случва, разбираш, нали? Според мен Джеймс олицетворяваше всичко, каквото Снейп мечтаеше да бъде: другите го обичаха, беше добър в куидича… беше добър в почти всичко. А Снейп си беше дребосък, особняк, беше се вманиачил по Черните изкуства, докато Джеймс, какъвто и да ти се е сторил, открай време е ненавиждал Черните изкуства.
— Да — рече Хари, — но нападна Снейп ей така, без нищо, само защото… ами защото ти каза, че ти е скучно — довърши той с глас, в който се долавяше извинение.
— Не се гордея с това — рече бързо Сириус.
Лупин го погледна с крайчеца на окото и каза:
— Разбери, Хари, с каквото и да се заемеха, баща ти и Сириус бяха най-добрите в училището, всички ги смятаха за страхотни… дори и понякога да се увличаха…
— Искаш да кажеш, ако понякога сме се държали като гадняри — поправи го Сириус.
Лупин се усмихна.
— Той непрекъснато си разрошваше косата — рече с мъка в гласа Хари.
Сириус и Лупин се засмяха.
— Бях забравил — въздъхна с обич Сириус.
— Играеше ли си със снича? — попита нетърпеливо Лупин.
— Да — потвърди Хари и погледна неразбиращо двамата мъже, които, грейнали, се бяха отдали на спомените. — Ами… стори ми се голям празноглавец.
— Разбира се, че си беше празноглавец! — възкликна ободрително Сириус. — Всички бяхме празноглавци! Е… Лун не чак в такава степен, той беше по-нормален — призна справедливо и погледна Лупин.
Той обаче поклати глава.
— Казвал ли съм ви някога да не закачате Снейп? — попита. — Събирал ли съм някога смелост да ви заявя в очите, че сте смахнати?
— Не, но понякога ни караше да се срамуваме от себе си… И то ни стигаше… — възрази приятелят му.
— Освен това — продължи вироглаво Хари, защото беше решил, веднъж дошъл, да си каже всичко, което му тежи, — все поглеждаше към момичетата край езерото с надеждата, че го наблюдават!
— Е, вършеше глупости винаги когато Лили беше наблизо — сви рамене Сириус, — зърнеше ли я, и не можеше да се сдържи, почваше да се перчи.
— Как изобщо са се оженили? — попита умърлушен Хари. — Тя го е мразела!
— А, не, не го мразеше — заяви Сириус.
— Започна да излиза с него в седми курс — поясни Лупин.
— След като Джеймс взе да поумнява — рече приятелят му.
— И престана да омагьосва всеки срещнат само за да се позабавлява — допълни вторият мъж.
— Дори Снейп ли? — попита Хари.
— Е, Снейп си беше по-особен случай — проточи Лупин. — Не пропускаше възможност да направи на Джеймс проклятие, едва ли очакваш той да се е примирил току-така.
— И мама нямаше нищо против?
— Да ти призная, тя обикновено не знаеше — отговори кръстникът му. — Джеймс не е водил и Снейп на срещите си с Лили и не му е правил магии направо пред очите й. — Той се свъси срещу момчето, което още не изглеждаше особено убедено. — Виж какво — продължи Сириус, — баща ти беше най-верният приятел, когото някога съм имал, беше прекрасен човек. На петнайсет години мнозина са празноглавци. Той го надрасна.
— Добре — промълви тъжно Хари. — Не съм и допускал, че някога ще ми бъде мъчно за Снейп.
— Понеже стана дума — намеси се пак Лупин и между веждите му се вряза лека бръчица, — как реагира Снейп, когато разбра, че си видял всичко това?
— Каза, че никога повече няма да ми преподава оклумантика — отвърна безразлично момчето, — не че съм особено разочаро…
— КАКВО? — изкрещя Сириус, при което Хари подскочи и се нагълта с пепел.
— Сериозно ли говориш? — побърза да попита и Лупин. — Престанал е да ти дава уроци?
— Да — потвърди Хари, изненадан от прекалено бурната им според него реакция. — Но аз нямам нищо против, все едно ми е, дори, да ви призная, ми поолекна, че…
— Идвам да поговоря със Снейп! — заяви решително Сириус и дори понечи да стане, но Лупин го дръпна долу.
— Ако някой ще ходи да говори със Снейп, това ще бъда аз! — отсече твърдо той. — Но първо ти, Хари, ще идеш при него и ще му кажеш в никакъв случай да не прекъсва уроците… ако Дъмбълдор научи…
— Не мога да му го кажа, той ще ме убие! — разгневи се Хари. — Да бяхте го видели как изглеждаше, когато излязохме от мислоема!