— Хари, няма по-важно от това да усвоиш оклумантиката! — прекъсна го строго Лупин. — Разбра ли? Няма!
— Добре, добре — рече доста разстроено момчето, което в същото време беше и раздразнено. — Ще… ще опитам да му кажа… но със сигурност…
Замълча. Беше чул в далечината стъпки.
— Крийчър ли слиза?
— Не — каза Сириус и погледна през рамо. — Вероятно е някой в твоя край.
Сърцето на Хари прескочи няколко удара.
— По-добре да тръгвам! — рече забързано и се дръпна от огъня в камината на площад «Гримолд».
За миг главата му като че се завъртя на раменете, после си застана на мястото, а Хари се озова на колене пред огъня на Ъмбридж и загледа как изумрудените пламъци потрепват, преди да угаснат.
— Бързо, бързо! — чу как някой хрипти точно пред кабинета. — А, оставила е отворено…
Хари се спусна да вземе мантията невидимка и тъкмо се загърна с нея, когато в кабинета нахълта Филч. Изглеждаше страшно въодушевен, говореше си трескаво, докато прекосяваше кабинета, после издърпа едно от чекмеджетата в писалището на Ъмбридж и затършува из книжата вътре.
— Разрешително за бой с камшик… Разрешително за бой с камшик… Най-после ми позволиха… а ония си го заслужават от години…
Извади пергаментов лист, целуна го и след като го притисна до гърдите си, затътрузи крака към вратата.
Хари скочи, увери се, че чантата е у него и мантията невидимка го покрива изцяло, после отвори рязко вратата и се завтече след Филч. Никога досега не го беше виждал да куцука толкова бързо.
На междинната площадка под кабинета на Ъмбридж Хари реши, че вече е безопасно да стане отново видим. Свали мантията невидимка, прибра я в чантата и забърза нататък. Откъм Входната зала долитаха викове, цареше суматоха. Момчето се втурна надолу по мраморното стълбище и завари почти цялото училище събрано.
Беше точно както вечерта, когато бе уволнена Трелони. Учениците бяха застанали на широк обръч покрай стените (някои, както забеляза Хари, бяха покрити с вещество, което приличаше много на смрадлив сок), в навалицата имаше и учители, и духове бродници. Сред зяпачите се открояваха членовете на Отряда за бързо реагиране, неописуемо доволни от себе си, и Пийвс, който се носеше над главите на всички и гледаше отгоре Фред и Джордж, застанали насред помещението с несъмнения вид на хора, които току-що са били спипани на местопрестъплението.
— И така! — викна победоносно Ъмбридж. Хари забеляза, че тя стои само няколко стъпала пред него и отново гледа надолу към плячката си. — И така… смятате, че е много забавно да превърнете училищния коридор в мочурище, а?
— Ами да, доста забавно си е — заяви Фред и я изгледа без следа от страх.
Филч се провря по-близо до Ъмбридж, още малко, и щеше да се разплаче от щастие.
— Нося формуляра, госпожо директорке — изсумтя той пресипнало и размаха парчето пергамент, което Хари току-що го бе видял да взима от писалището на Ъмбридж. — Нося формуляра, приготвил съм камшиците… о, нека го направя още сега…
— Чудесно, Аргус — рече Ъмбридж. — Сега вие двамата — продължи тя и прониза с поглед Фред и Джордж — ще разберете какво става със злосторниците в моето училище.
— Знаете ли, аз пък мисля, че няма да разберем — подметна Фред. Извърна се към своя близнак. — Според мен, Джордж, вече сме надраснали училищното образование.
— Да, и аз съм на същото мнение — отвърна безгрижно Джордж.
— Крайно време е да проверим дарбите си в истинския живот, какво ще кажеш? — попита Фред.
— Определено — отговори брат му.
И още преди Ъмбридж да е изрекла и дума, двамата вдигнаха магическите пръчки и казаха едновременно:
— Акцио метли!
Хари чу някъде в далечината силен трясък. Погледна наляво и се сниши тъкмо навреме. Метлите на Фред и Джордж — едната още влачеше тежката верига, катинара и металната халка, с които Ъмбридж ги бе приковала за стената, — се носеха с пълна пара по коридора към притежателите си: завиха наляво, спуснаха се шеметно надолу по стълбището и се заковаха рязко пред близнаците, а веригата издрънча силно по каменния под.
— Няма да ви казваме «довиждане» защото няма да се виждаме — рече Фред на професор Ъмбридж и преметна крак над метлата.
— И не си правете труда да ни пишете — добави Джордж, след което също яхна метлата.
Фред погледна насъбралите се ученици — притихналото ококорено множество.
— Ако някой реши да си купи преносимо блато като това, което демонстрирахме горе, заповядайте на «Диагон-али» номер деветдесет и три, в «Магийките шегобийки на братя Уизли» — оповести той на висок глас. — Новият ни магазин!