— Хърмаяни… — бавно поде Хари.
Песента се усилваше, но идваше не откъм тълпата облечени в зелено и сребристо слидеринци, а от множеството в червено и златисто, което се движеше бавно към замъка, понесло на рамене самотна фигура.
— Не? — пророни едва чуто Хърмаяни.
— ДА! — каза високо Хари.
— ХАРИ! ХЪРМАЯНИ! — провикна се Рон и размаха във въздуха сребърната куидична купа. Изглеждаше неописуемо щастлив. — УСПЯХМЕ! ПОБЕДИХМЕ!
Докато минаваше, те го озариха с усмивки. Пред входа на замъка се бяха струпали много хора и Рон си удари лошо главата в горния край на вратата, ала никой явно не искаше да го сваля долу. Все така с песен на уста множеството се промуши някак във Входната зала и се скри от погледите им. Засияли, Хари и Хърмаяни ги изпратиха с поглед, докато не заглъхна и последният кънтящ звук от «Уизли, ти си нашият цар!». След това се спогледаха и усмивките им помръкнаха.
— Хайде да оставим новината за утре, искаш ли? — предложи Хари.
— Добре — съгласи се уморена Хърмаяни. — Аз не бързам.
Качиха се заедно по стъпалата. При входната врата и двамата погледнаха неволно назад към Забранената гора. Хари не беше сигурен дали не му се е сторило, но като че ли над върхарите в далечината внезапно политна малко ято птици, сякаш дървото, където е било гнездото им, е било изтръгнато из корен.
Глава трийсет и първа
Изпитите
Радостта на Рон, че е помогнал на «Грифиндор» да спечели първенството, беше безкрайна и на другия ден направо не го свърташе на едно място. Единственото, което искаше, беше да обсъжда отново и отново мача и на Хари и Хърмаяни им бе много трудно да намерят пролука и да споменат за Гроп. Не че полагаха особени усилия: и на двамата не им се щеше именно те да връщат по такъв жесток начин Рон към действителността. Тъй като и този ден беше хубав и топъл, те го убедиха да дойде с тях да учат под бука край езерото, където бе по-малко вероятно да ги подслушват, отколкото в общата стая. В началото Рон не изгаряше от желание да излиза, беше му приятно всеки грифиндорец, минал покрай стола му, да го потупва по гърба, радваше се и на «Уизли, ти си нашият цар!», което екваше от време на време, ала след малко се съгласи, че чистият въздух сигурно ще му се отрази добре.
Наслагаха учебниците в сянката на бука и след като седнаха, Рон се впусна да им разказва вероятно за десети път как е спасил първия гол в мача.
— Вече бях пропуснал онзи, дето ми го вкара Дейвис, и изобщо не се чувствах уверен, но не знам, когато Брадли ми налетя изневиделица, си казах — този вече мога да го спася! Имах около секунда да реша в коя посока да се стрелна с метлата, понеже той като че се целеше в десния голов стълб… моя десен, де, на него му се падаше левият… после обаче, кой знае защо, ми се стори, че финтира, рискувах и се хвърлих наляво… неговото дясно… и… и след това видяхте какво стана — заключи той скромно и отметна съвсем ненужно коса назад, така че сега тя щръкна много интересно, сякаш е разрошена от вятъра, сетне се огледа да провери дали са го чули хората най-близо, цяла група клюкарещи третокурсници от «Хафълпаф». — А после, след около пет минути, когато Чембърс се насочи към мен… Какво? — попита Рон, забелязал изражението на Хари, и млъкна насред изречението. — Защо се хилиш?
— Не се хиля — побърза да каже Хари, като погледна надолу към записките си по трансфигурация и се опита да си придаде сериозен вид. Истината беше, че покрай Рон се беше сетил неволно за друг грифиндорец, играл куидич, който някога бе разрошвал косата си под същото дърво. — Просто се радвам, че сме победили, само това.
— Да, победихме — бавно потвърди Рон, наслаждавайки се на думите. — Видя ли лицето на Чан, когато Джини улови снича точно под носа й?
— Сигурно се е разплакала — рече горчиво Хари.
— Да… ама по-скоро от яд… — Рон се понавъси. — Нали забеляза как, след като се спусна на земята, запокити метлата?
— Ами…
— Не, Рон… не сме забелязали — въздъхна тежко Хърмаяни, като остави учебника и го погледна така, сякаш се извинява. — Всъщност единственото, което ние с Хари видяхме от мача, беше първият гол на Дейвис.
Старателно разрошената коса на Рон сякаш клюмна от разочарование.
— Не сте гледали мача ли? — пророни той и премести поглед от единия към другия. — Не сте видели как спасявам всичките тези голове?