По време на вечерята всички бяха притихнали. Хари и Рон не говореха много, затова пък нагъваха лакомо, понеже цял ден бяха учили усърдно. Хърмаяни пък постоянно оставяше ножа и вилицата и се пъхаше под масата да издърпа от чантата някой учебник и да провери един или друг факт или чертеж. Рон тъкмо й обясняваше, че трябва да се нахрани добре, ако не иска да будува цяла нощ, когато вилицата се изплъзна от отмалелите й пръсти и се приземи със силно дрънчене върху чинията.
— Майко мила — пророни тя, загледана във Входната зала. — Това те ли са? Членовете на изпитната комисия?
Хари и Рон се завъртяха рязко на пейката. През вратата на Голямата зала видяха, че Ъмбридж стои с малка групичка престарели вещици и магьосници. Хари установи със злорадство, че директорката изглежда притеснена.
— Дали да не погледнем по-отблизо? — предложи Рон.
Хари и Хърмаяни кимнаха и тримата забързаха към двойната врата, водеща към Входната зала. На прага позабавиха крачка и минаха кротко покрай членовете на изпитната комисия. Хари реши, че професор Марчбанкс сигурно е дребната прегърбена магьосница с лице, толкова набръчкано, че сякаш е покрито с паяжини, на която Ъмбридж говореше почтително. Професор Марчбанкс явно недочуваше, защото й отвръщаше много високо, макар да бяха само на крачка разстояние една от друга.
— Пътувахме добре, пътувахме добре, идвали сме толкова пъти досега! — рече тя припряно. — Напоследък не съм чувала нищо за Дъмбълдор — добави старицата и огледа залата, сякаш се надява той да се появи най-неочаквано от някой килер за метли. — Вероятно нямате представа къде е.
— Никаква — потвърди Ъмбридж и стрелна със злобен поглед Хари, Рон и Хърмаяни, които сега се навъртаха в долния край на стълбището, уж Рон си завързва връзката на обувката. — Но смея да заявя, че не след дълго Министерството на магията ще го издири.
— Съмнявам се — извика дребничката професор Марчбанкс, — освен ако самият Дъмбълдор не иска да бъде намерен! Аз ли не знам… лично съм го изпитвала по трансфигурация и вълшебство, когато си взимаше изпитите за ТРИТОН… правеше с магическата пръчка неща, каквито не бях виждала дотогава.
— Е… да… — каза професор Ъмбридж, а Хари, Рон и Хърмаяни тръгнаха, колкото се осмелиха по-бавно, нагоре по мраморното стълбище, — нека ви заведа в учителската стая. След пътуването вероятно няма да откажете по чаша чай.
Вечерта не беше една от най-приятните. Всички се опитваха да преговорят нещо в последния момент, ала никой не напредваше особено. Хари си легна рано, но лежа буден сякаш часове наред. Спомни си професионалната консултация и как Макгонъгол заяви яростно, че ще му помогне да стане аврор, дори и това да е последното, което ще направи. Сега, когато бе дошло времето на изпитите, Хари съжали, че не е изразил по-постижимо желание… Знаеше, че не само той не спи, но никой в помещението не проговаряше и накрая един по един се унесоха.
На другия ден по време на закуска петокурсниците пак не говореха много: Парвати си повтаряше под нос заклинания, а солницата отпред потреперваше, Хърмаяни четеше за кой ли път «Върхови постижения във вълшебството» толкова бързо, че очите й се стрелкаха напред-назад и почти се сливаха, Невил непрекъснато изпускаше ножа и вилицата и преобръщаше сладкото.
След закуска петокурсниците и седмокурсниците се струпаха във Входната зала, а другите влязоха в час, после, в девет и половина, започнаха да ги викат клас по клас отново в Голямата зала, пренаредена точно както Хари я беше видял в мислоема, когато баща му, Сириус и Снейп се бяха явявали на изпитите за СОВА: масите на четирите дома бяха изчезнали и на тяхно място се бяха появили множество чинове за по един човек, всички обърнати към учителската маса в дъното, където професор Макгонъгол стоеше с лице към тях. След като всички седнаха и притихнаха, тя оповести:
— Можете да започвате.
После преобърна огромния пясъчен часовник на катедрата до нея, върху която имаше и резервни пера, мастилници и пергаментови свитъци.
Хари отвори с разтуптяно сърце въпросите… Вдясно от него, през три редици и четири чина по-напред, Хърмаяни вече пишеше бързо… Той сведе очи към първия: «Посочете заклинанието и опишете движението на магическата пръчка, с каквито омагьосваме предметите да летят».