— О, браво! — викна професор Тофти, който отново изпитваше Хари, когато той показа съвършено заклинание за прогонване на богърти. — Наистина много добре! Е, приключихме, Потър, освен ако… — Тофти се понаведе. — Чух от скъпия си приятел Тибериус Огдън, че знаеш да призоваваш покровител. За още по-висока оценка…?
Хари вдигна магическата пръчка, погледна право към Ъмбридж и си представи как я уволняват.
— Експекто патронум!
Неговият сребърен елен изскочи от върха на пръчката и се понесе в лек галоп през залата. Всички от изпитната комисия се извърнаха да му се полюбуват и когато той се стопи в сребърна мъглица, професор Тофти изръкопляска въодушевено с възлести, набраздени от жилки ръце.
— Отлично! — възкликна. — Много добре, Потър, свободен си!
Докато той подминаваше на вратата Ъмбридж, очите им се срещнаха. Върху широката й увиснала уста играеше злобна усмивка, ала Хари нехаеше. Освен ако се заблуждаваше дълбоко (за всеки случай нямаше намерение да го споделя с никого), току-що бе получил «Изключителен» на един от изпитите за СОВА.
В петък Хари и Рон имаха свободен ден, а Хърмаяни трябваше да се яви на изпита по древни руни и понеже разполагаха с цялата събота и неделя, си позволиха малка почивка от ученето. Седнаха да поиграят магьоснически шах, протягаха се и се прозяваха пред отворения прозорец, откъдето подухваше топъл летен ветрец. Хари забеляза в далечината Хагрид, който имаше час край гората. Опита се да познае какви създания разглеждат, като че ли бяха еднорози, защото момчетата стояха малко по-назад, и точно тогава дупката зад портрета се отвори и Хърмаяни се прекатери през нея с доста кисело изражение.
— Как минаха руните? — попита Рон, като се протягаше с прозявка.
— Сгреших превода на «ехваз» — оплака се вбесена тя. — Означава не «отбрана», а «сътрудничество». Сбърках го с «ейхваз».
— Е, чудо голямо — рече лениво Рон, — само една грешка, пак ще…
— О, млъквай! — тросна се сърдита Хърмаяни. — Може да ме скъсат и заради една грешка. И не само това, някой пак е пуснал в кабинета на Ъмбридж душко. Не знам как са проникнали през новата врата, но тъкмо минавах оттам, когато Ъмбридж се разпищя… ако се съди от крясъците, душкото явно се беше опитал да отхапе парче от крака й…
— Браво на него — казаха в един глас Хари и Рон.
— Браво ли? — кипна момичето. — Забравихте ли, тя смята, че ги пуска Хагрид! А ние не искаме да го уволняват.
— В момента Хагрид има час, Ъмбридж не може да стовари вината върху него — отбеляза Хари и махна към прозореца.
— О, Хари, понякога си толкова лековерен. Нима наистина мислиш, че Ъмбридж ще тръгне да търси доказателства? — рече Хърмаяни, която явно бе решила да бъде в отвратително настроение, и след като затръшна след себе си вратата, се понесе към момичешките спални.
— Мило момиче с благ характер — подметна много тихо Рон и премести напред царицата, за да вземе един от конете на Хари.
Лошото настроение на Хърмаяни упорито я преследваше почти през цялата събота и неделя, но на Хари и Рон не им беше никак трудно да не й обръщат внимание, защото посветиха двата дни, кажи-речи, изцяло на преговора по отвари за понеделник — изпита, който Хари очакваше най-малко и който, той беше сигурен, щеше да попари мечтите му да стане аврор. Писмената работа наистина го затрудни, макар той да смяташе, че се е представил добре на въпроса за многоликовата отвара, която тайно бе погълнал във втори курс и затова описа точно въздействието й.
Практическият изпит следобед не бе чак толкова страшен, колкото Хари беше очаквал. Снейп не присъстваше и той усети, че при приготвянето на отварите е много по-спокоен от обикновено. Невил, който седеше съвсем наблизо, също изглеждаше по-доволен от когато и да било в часовете по отвари. По едно време професор Марчбанкс рече:
— Отдръпнете се, ако обичате, от котлите, изпитът приключи.
Хари сложи запушалката върху стъкленицата, чувстваше, че и да не получи висока оценка, при повече късмет няма да го скъсат.
— Остават само четири изпита — отбеляза уморено Парвати Патил, когато се отправиха към общата стая на грифиндорци.
— Само! — тросна се Хърмаяни. — Аз имам и изпит по аритмантика, вероятно най-трудния предмет!
Никой не прояви глупостта да се заяжда с нея и тя не успя да си излее злобата, затова се ограничи да се скара на няколко първокурсници, задето се смеели прекалено високо в общата стая.
Хари беше решил да се представи добре на изпита по грижа за магически създания във вторник, за да не провали Хагрид. Изпитът по практика се състоя следобед на моравата край Забранената гора, където им възложиха да разпознаят бодливеца, скрит сред десетина таралежа (номерът беше да дадеш на всички малко мляко: бодливците, чиито бодли имаха най-различни вълшебни свойства, бяха изключително мнителни и обикновено освирепяваха от млякото, понеже мислеха, че се опитваш да ги отровиш), после да покажат как трябва да се отнасят със съчковците, да нахранят и да почистят огнен рак, без той да ги изгори, и от няколко храни да изберат какво да дадат за ядене на болен еднорог.