— Ами да… и точно заради това Дъмбълдор държи през цялото време Сириус под ключ! — съгласи се Хари.
— Вижте какво, съжалявам — подвикна Хърмаяни, — но и двамата говорите безсмислици, освен това не разполагаме с никакви доказателства, с доказателства, че Волдемор и Сириус дори са там…
— Хари ги е видял, Хърмаяни! — нахвърли се срещу нея Рон.
— Добре, де — поуплаши се тя, но си остана все така непреклонна, — просто бях длъжна да ви кажа…
— Какво?
— Ти… не те критикувам, Хари! Но ти… някак… мисълта ми е… не ти ли се струва, че… че все ти се иска да спасяваш някого? — попита тя.
Той я зяпна.
— В какъв смисъл все ми се иска да спасявам някого?
— Ами… ти… — Хърмаяни бе по-уплашена от всякога. — В смисъл… миналата година например… в езерото… по време на турнира… не биваше… искам да кажа, че не се налагаше да спасяваш онова момиченце… Делакор… поувлече се.
По тялото на Хари на мощна вълна плъзна необуздан пробождащ гняв — как Хърмаяни смееше да му напомня точно сега тази груба грешка?
— По-точно… беше страхотно, че постъпи така — побърза да добави тя и направо се вцепени от изражението му, — всички смятаха, че си постъпил прекрасно…
— Странно — прекъсна я Хари с разтреперан глас, — защото помня много добре как Рон ме обвини, че съм губел време за геройски дела… пак ли мислите така? Пак ли смятате, че искам да се правя на герой?
— Не, не, не! — рече втрещена Хърмаяни. — Изобщо не исках да кажа това.
— Тогава изплюй камъчето, само пилеем време тук! — извика Хари.
— Опитвам се да обясня… Волдемор те познава, Хари! Отвлече Джини в Стаята на тайните, за да те примами там, ето такива неща прави, знае, че си… че си човек, който ще се притече на помощ на Сириус! Ами ако само се опитва да те прилъже да отидеш в отдел «Мисте…»
— Няма никакво значение, Хърмаяни, дали го е направил, за да ме подмами там… откарали са Макгонъгол в «Свети Мънго», в «Хогуортс» не е останал никой от Ордена, на когото да кажем, а ако не отидем, Сириус ще бъде мъртъв!
— Но, Хари… а ако сънят ти е бил… ако е бил просто сън?
Той нададе вик на отчаяние. Хърмаяни чак се дръпна, ужасена.
— Нищо не разбираш! — разкрещя й се Хари. — Аз не сънувам какви да е кошмари и сънища! Защо според теб я учех тази оклумантика, защо според теб Дъмбълдор толкова държеше да ме предпази от тези неща? Защото те са ИСТИНА, Хърмаяни… Сириус е хванат в капан, видях го с очите си. Волдемор го е заловил и никой не знае, а това означава, че ние сме единствените, които можем да го спасим, ако не искаш да го правиш, добре, аз обаче отивам, разбра ли? И ако не ме лъже паметта, нямахте нищо против, че искам да спасявам хората, когато избавих теб от дименторите или… — Той се извърна към Рон. — Или когато спасих сестра ти от базилиска…
— Дори не съм споменавал, че имам нещо против — възрази разгорещено Рон.
— Но, Хари, ти сам го каза току-що — заяви ядосано Хърмаяни, — Дъмбълдор настояваше да се научиш да затваряш съзнанието си за тези неща и ако беше усвоявал както трябва оклумантиката, никога нямаше да видиш това…
— АКО СИ ВЪОБРАЗЯВАШ, ЧЕ ЩЕ СЕ ДЪРЖА ТАКА, СЯКАШ НЕ СЪМ ГО ВИДЯЛ…
— Сириус ти обясни, че няма нищо по-важно от това да се научиш да затваряш съзнанието си!
— Е, ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ЩЕШЕ ДА КАЖЕ ДРУГО, АКО ЗНАЕШЕ КАКВО…
Вратата на класната стая се отвори. Хари, Рон и Хърмаяни се завъртяха рязко. Влезе Джини, явно заинтригувана, а след нея и Луна, която, както обикновено, изглеждаше сякаш се е озовала там съвсем случайно.
— Здрасти — поздрави плахо Джини. — Чухме гласа на Хари. Защо крещиш?
— Не ти влиза в работата — сопна се той.
Джини вдигна вежди.
— Не е нужно да ми държиш такъв език — рече тя невъзмутимо, — само се питах дали мога да помогна с нещо.
— Е, не можеш — отсече Хари.
— Я какъв грубиян се извъдил — намеси се ведро Луна.
Хари изруга и й обърна гръб. Последното, което искаше в този момент, бе да разговаря с Луна Лъвгуд.
— Почакайте — рече внезапно Хърмаяни. — Почакайте… Те, Хари, могат да помогнат.
Хари и Рон я погледнаха.
— Слушайте — продължи тя настойчиво. — Трябва да разберем, Хари, дали Сириус наистина е напуснал щабквартирата…
— Казах ти вече, видях го…
— Много те моля, Хари! — прекъсна го отчаяна тя. — Моля те, нека първо проверим дали Сириус не си е у дома и чак тогава да хукваме към Лондон. Ако видим, че наистина не е там, ти се кълна, няма да се опитвам да те спирам. Ще дойда… ще сторя… всичко, каквото трябва, за да се опитаме да го спасим.