— Изтезават Сириус именно СЕГА! — изкрещя Хари. — Нямаме време за губене.
— Но ако това е капан, заложен от Волдемор, сме длъжни да проверим, просто сме длъжни.
— Как? — попита той. — Как ще проверим?
— Налага се да използваме огъня в камината на Ъмбридж и да видим дали не можем да се свържем със Сириус — обясни Хърмаяни, очевидно ужасена от мисълта. — И този път ще отклоним вниманието на Ъмбридж, но ни трябват хора, които да пазят, и точно тук можем да използваме Джини и Луна.
Джини още се опитваше да разбере какво става, въпреки това възкликна на мига:
— Да, ще ви помогнем.
А Луна попита:
— Когато казвате «Сириус», кого имате предвид, Стъби Бордман ли?
Никой не й отговори.
— Добре — рече войнствено Хари на Хърмаяни, — добре, ако се сещаш за начин да го направим бързо, те подкрепям, ако не, отивам още сега в отдел «Мистерии».
— В отдел «Мистерии» ли? — намеси се пак леко изненадана Луна. — Но как ще проникнеш там?
И този път Хари не й обърна внимание.
— Хубаво — каза Хърмаяни, която кършеше ръце и сновеше напред-назад между чиновете. — Хубаво… и така… един от нас трябва да намери Ъмбридж… да я отпрати в другата посока и да я държи далеч от кабинета й. Може да каже, че… и аз не знам какво… че както обикновено, Пийвс върши някакви ужасии…
— Нека аз — предложи веднага Рон. — Ще й кажа, че Пийвс опустошава кабинета по трансфигурация, нещо от този род, той е на километри от стаята на Ъмбридж. Сега, като си мисля, вероятно бих могъл да убедя Пийвс наистина да го направи, стига да го срещна по пътя.
Хърмаяни не възрази срещу опустошаването на кабинета по трансфигурация и от това пролича колко сериозно е положението.
— Добре — рече тя, сбърчила чело, и продължи да крачи из стаята. — Освен това, докато проникваме с взлом в кабинета й, трябва да държим учениците по-надалеч, в противен случай някой слидеринец ще изтича да ни натопи.
— Ние с Луна ще застанем в двата края на коридора — предложи веднага Джини — и ще предупреждаваме хората да не минават оттам, защото някой е пуснал газ удушвач в големи количества.
Хърмаяни се изненада колко бързо Джини е измислила лъжата, а тя сви рамене и заяви:
— Преди да си тръгнат, Фред и Джордж смятаха наистина да го направят.
— Добре — съгласи се Хърмаяни. — И така, ние с теб, Хари, ще се заметнем с мантията невидимка, ще се промъкнем в кабинета и ти ще разговаряш със Сириус…
— Него го няма там, Хърмаяни!
— Исках да кажа, ще… ще провериш дали Сириус си е вкъщи, а през това време аз ще стоя на пост, според мен не бива да оставаш там сам, Лий вече доказа, че слабото място е прозорецът, нали пусна през него душковците.
Колкото и разгневен и нетърпелив да беше, Хари не можеше да не признае, че с предложението да го придружи в кабинета на Ъмбридж Хърмаяни е доказала своята вярност и съпричастност.
— Аз… добре, благодаря — пророни той.
— И така, дори и да направим всичко това, съмнявам се, че ще разполагаме с повече от пет минути — продължи Хърмаяни, на която явно й беше олекнало, че Хари е одобрил плана, — Филч и проклетият Отряд за бързо реагиране постоянно се навъртат насам.
— Пет минути са достатъчни — рече Хари. — Хайде да тръгваме…
— Сега ли? — стъписа се Хърмаяни.
— Естествено, че сега — подвикна ядосан той. — Ти какво си мислеше, че ще чакаме след вечерята ли? Хърмаяни, Сириус го изтезават именно сега!
— Аз… добре — каза тя отчаяна. — Иди да вземеш мантията невидимка и ще се срещнем в края на коридора на Ъмбридж, чу ли?
Хари не отговори, изскочи като стрела от стаята и тръгна да си проправя път през навалицата отвън. Два етажа по-горе срещна Шеймъс и Дийн, които го поздравиха весело и му съобщиха, че смятали да празнуват чак до сутринта в общата стая края на изпитите. Хари почти не ги чу. Прекатери се през дупката зад портрета, а те продължиха да спорят колко точно закупени на черно бирени шейка им трябват и забелязаха, че Хари не е при тях, чак когато, скрил на сигурно в чантата мантията невидимка и ножа на Сириус, той отново излезе от дупката.
— Хари, ще се включиш ли с два-три галеона? Харолд Дингъл обеща да ни продаде малко Огнено уиски…
Но той пак се бе завтекъл по коридора и след две-три минути скочи от последните няколко стъпала, за да се върне при Рон, Хърмаяни, Джини и Луна, които стояха плътно един до друг в дъното на коридора на Ъмбридж.
— Взех ги — съобщи задъхан. — Е, готови ли сте да тръгваме?