— Няма никого освен Крийчър! — оповести победоносно той и след като обърна гръб на Хари, се запъти бавно към вратата в дъното на кухнята. — Крийчър смята да си побъбри с господарката, ами да, отдавна не е имал случай, господарят на Крийчър го държал далеч от нея…
— Къде отиде Сириус? — подвикна Хари след домашното духче. — В отдел «Мистерии» ли отиде, Крийчър?
Духчето спря като заковано. През гората крака на столовете отпред Хари виждаше само плешивия му тил.
— Господарят не съобщава на клетия Крийчър къде ходи — отвърна тихо духът.
— Но ти знаеш! — кресна Хари. — Нали? Знаеш къде е!
За миг настъпи мълчание, после Крийчър се закиска по-силно и от преди.
— Господарят няма да се върне от отдел «Мистерии»! — заяви той победоносно. — Крийчър и господарката отново са сами!
Пак затътрузи нозе и се скри зад вратата на коридора.
— Ах, ти!…
Но преди да е изрекъл дори и една ругатня или обида, Хари усети на темето си страшна болка, нагълта се с пепел, задави се и почувства, че някой го тегли обратно през пламъците, докато ужасяващо внезапно не се озова пред широкото бледо лице на професор Ъмбридж, която го беше издърпала за косата от огъня и сега огъваше врата му назад, сякаш за да му пречупи гръкляна.
— Вие какво си въобразявате — изсъска тя и продължи да извива врата му още повече, та сега той гледаше към тавана, — че след два душковеца ще допусна без мое знание в кабинета ми да се промъкне още една подла гнусна малка твар ли? Глупаво момче! След като влезе последният душко, съм направила на цялата врата магии за засичане на натрапници. Отнемете му пръчката — излая тя на някого, когото Хари не виждаше, и той усети как една ръка тършува в горния джоб на мантията и вади пръчката. — Нейната също.
Хари чу боричкане при вратата и разбра, че току-що са изтръгнали насила и магическата пръчка на Хърмаяни.
— Искам да знам защо сте в кабинета ми! — рече Ъмбридж и разклати юмрука, с който стискаше косата му.
Хари залитна.
— Аз… опитвах се да си взема «Светкавицата» — изхриптя той.
— Лъжец — Ъмбридж пак разтресе главата му. — Както знаете много добре, Потър, «Светкавицата» ви се охранява строго в подземието. Бяхте пъхнали глава в огъня ми. С кого говорехте?
— С никого… — отговори Хари и се помъчи да се отскубне.
Усети как доста от космите му се разделят със скалпа.
— Лъжец! — кресна Ъмбридж.
Изтласка го от себе си и той се блъсна в писалището. Видя, че Хърмаяни е долепена до стената от Милисънт Булстроуд. Малфой се беше облегнал на перваза и ухилен, подхвърляше с една ръка магическата пръчка на Хари във въздуха, после пак я ловеше.
Пред кабинета настана суматоха и вътре влязоха няколко едри слидеринци, сграбчили Рон, Джини, Луна и — за изумление на Хари — Невил, който, притиснат в мъртвата хватка на Краб, беше на път да се задуши. И четиримата бяха със запушени уста.
— Заловихме ги всичките — похвали се Уорингтън и натика грубо Рон вътре в кабинета. — Този тук — забучи той дебел пръст в Невил — се помъчи да ми попречи да хвана нея — посочи Уорингтън към Джини, опитваща се да изрита по пищялите дебелата слидеринка, която я стискаше, — затова доведох и него.
— Браво, браво — одобри Ъмбридж и загледа как Джини се дърпа. — Както личи, не след дълго «Хогуортс» ще бъда зона, свободна от Уизлиевци, а?
Малфой се изсмя подмазвачески. Ъмбридж се усмихна както винаги широко и самодоволно и след като се настани в тапицираното си кресло, примига срещу пленниците досущ жаба в цветна леха.
— Е, Потър — подхвана тя. — Наслагали сте хора около кабинета ми, за да ви пазят, и сте ми пратили този смешник — кимна директорката към Рон, при което Малфой се изкиска още по-силно, — да ме убеждава, че полтъргайстът опустошавал кабинета по трансфигурация, аз обаче знаех, че точно тогава той е мацал с мастило окулярите на всички телескопи в училището… господин Филч тъкмо ме беше уведомил. Очевидно за вас е било много важно да разговаряте с някого. С Албус Дъмбълдор ли? Или с онзи мелез Хагрид? Съмнявам се да е било с Минерва Макгонъгол, подочух, че още била доста зле, та не й е до разговори.
При тези думи Малфой и още неколцина от Отряда за бързо реагиране се засмяха отново. Хари усети, че от гняв и омраза чак трепери.
— Не ви влиза в работата с кого съм говорил — изръмжа.
Отпуснатото лице на Ъмбридж като че се изопна.
— Чудесно — заяви тя с най-опасния си престорено благ глас. — Чудесно, господин Потър… Дадох ви възможност сам да ми кажете. Вие не желаете. Нямам друг избор, освен да ви принудя. Драко, извикайте професор Снейп.