Хари забеляза как коленете на смъртожадните се присвиват, показа магическата пръчка изпод писалището и изкрещя:
— ВЦЕПЕНИ СЕ!
Струята червена светлина улучи смъртожадния, който стоеше най-близо, той залитна назад и събори голям старовремски часовник с кутия, вторият смъртожаден обаче беше отскочил встрани, за да избегне заклинанието на Хари, и бе насочил магическата си пръчка към Хърмаяни, която изпълзя изпод писалището, за да се прицели по-добре.
— Авада…
Хари се метна и сграбчи смъртожадния през коленете, при което го повали и магията се отправи в друга посока. В желанието си да помогне Невил преобърна едно от писалищата и насочил трескаво пръчката към двамата, които се боричкаха, извика:
— ЕКСПЕЛИАРМУС!
Пръчките и на Хари, и на смъртожадния отхвърчаха от ръцете им и се стрелнаха назад към входа на Залата с пророчествата, двамата се изправиха на крака и се втурнаха подире им. Отпред тичаше смъртожадният, Хари го следваше по петите, а Невил търчеше най-отзад, очевидно ужасен от онова, което е сторил.
— Дръпни се, Хари! — изкрещя той, явно бе решил да поправи грешката.
Хари отскочи встрани, а Невил отново се прицели и викна:
— ВЦЕПЕНИ СЕ!
Снопът червена светлина прелетя точно над рамото на смъртожадния и се заби в стъкления шкаф върху стената, пълен с пясъчни часовници в най-различна форма. Шкафът падна на пода, счупи се, във всички посоки се разлетя стъкло, после обаче пак отскочи и напълно здрав, се залепи за стената, сетне отново падна и се натроши…
Смъртожадният грабна магическата си пръчка, която се беше хлъзнала на пода при проблясващия стъклен съд с вид на камбана. Хари се сниши под друго писалище точно когато мъжът се обърна — маската му се беше смъкнала и той не виждаше нищо. Махна я рязко със свободната ръка и изкрещя:
— ВЦЕП…
— ВЦЕПЕНИ СЕ! — изпищя Хърмаяни, която тъкмо ги беше настигнала.
Лъчът червена светлина улучи смъртожадния точно в средата на гърдите, той застина с вдигнати ръце и се свлече заднишком към приличната на камбана стъкленица, а пръчката му изтрополи на пода. Хари очакваше да чуе «тряс», мъжът да се удари в твърдото стъкло и да се плъзне на пода, ала вместо това главата му потъна през повърхността на стъкленицата, сякаш е сапунен мехур, и смъртожадният се вцепени по гръб върху масата с глава, все така потопена в съда с блещукащия вятър.
— Акцио пръчка! — викна Хърмаяни.
Магическата пръчка на Хари полетя от тъмния ъгъл към ръката на момичето и то му я метна.
— Благодаря — рече той. — Да се махаме оттук…
— Вижте! — рече ужасен Невил.
Беше се вторачил в главата на смъртожадния в стъкления съд.
И тримата вдигнаха отново магическите пръчки, но никой не направи заклинание: гледаха потресени, с отворени уста ставащото с главата на мъжа.
Тя се свиваше, смаляваше се много бързо, ставаше все по-плешива и по-плешива, черната коса и брада се прибираха навътре в черепа. Бузите се изгладиха, главата се закръгли и се покри с мъх като на праскова…
Сега върху дебелия мускулест врат на смъртожадния, който се мъчеше да се изправи отново, беше забучена гротескна глава на новородено, но още докато тримата я разглеждаха с разширени очи, главата започна да се издува до предишните си размери, по темето и брадичката пак поникнаха гъсти черни косми…
— Времето — рече с благоговеен страх Хърмаяни. — Времето…
Смъртожадният пак тръсна грозна глава, да я поизбистри, но още преди да се е съвзел, тя отново започна да се смалява и да става като на новородено…
Някъде от съседна стая екна вик, после трясък и писък.
— РОН? — изкрещя Хари и бързо обърна гръб на чудовищното преобразяване, на което бяха станали свидетели. — ДЖИНИ? ЛУНА?
— Хари! — изписка Хърмаяни.
Смъртожадният беше извадил глава от стъкления съд с вид на камбана. Изглеждаше изключително странно: мъничката бебешка глава се дереше, а дебелите ръце махаха заплашително във всички посоки и едва не удариха Хари, който успя да се наведе. Той вдигна магическата пръчка, ала за негово изумление Хърмаяни го сграбчи за ръката.
— Не бива да нараняваш новородено!
Нямаше за кога да спорят. Хари отново чу откъм Залата с пророчествата стъпки, които ставаха все по-силни, и твърде късно осъзна, че не е трябвало да крещи и да издава къде са.
— Елате! — подкани той и след като оставиха смъртожадния с грозната бебешка глава да залита зад тях, се завтекоха към вратата в другия край на помещението, която водеше към кръглия черен коридор и беше оставена да зее.