— Трябва да открия другите — обясни Хари.
— Тогафа и аз ще дойда да хи тършя ш теб — отсече приятелят му.
— А Хърмаяни…
— Ще я фземем ш наш — отговори все така категорично Невил. — Ще я ношя аз… ти ши по-добър от мен ф битките…
Изправи се, хвана едната ръка на Хърмаяни и погледна настойчиво Хари, който се поколеба, но после вдигна другата ръка на момичето и помогна на Невил да намести отпуснатото й тяло върху раменете си.
— Почакай — рече и след като грабна с рязко движение от пода магическата пръчка на Хърмаяни, я пъхна в ръката на Невил, — по-добре я вземи.
Невил изрита парчетата от своята счупена пръчка, сетне се отправиха бавно към вратата.
— Баба ще ме убие — изломоти момчето, задавено от кръвта, която струеше от носа му, — това беше штарата пръчка на баща ми.
Хари надзърна през вратата и се огледа предпазливо. Смъртожадният с бебешката глава пищеше и се блъскаше в едно или друго, събаряше големи часовници с кутии и преобръщаше писалища, ревеше объркан, а стъкленият шкаф, за който сега Хари подозираше, че е бил пълен с времевърти, продължаваше да пада, да се троши на парчета и сам да се поправя върху стената отзад.
— Този тук изобщо няма да ни забележи — прошепна Хари. — Хайде… върви плътно след мен…
Излязоха на пръсти и отново се отправиха към вратата на черния кръгъл коридор, който сега изглеждаше напълно безлюден. Пристъпиха няколко крачки напред, Невил залиташе леко под тежестта на Хърмаяни, а вратата в Стаята на времето се затвори подире им и стените за кой ли път се завъртяха. След удара в тила отпреди малко Хари се чувстваше неустойчив. Присви очи, като се олюляваше, докато стените пак не застинаха. Със свито сърце видя, че огнените кръстове на Хърмаяни върху вратите са се заличили.
— Накъде според теб…
Но още преди да са решили накъде да поемат, една врата вдясно зейна и през нея политнаха трима души.
— Рон! — изхриптя Хари и се спусна към тях. — Джини… добре ли?…
— Хари — прекъсна го Рон, който се подсмихваше, после се люшна напред, сграбчи мантията му и се втренчи в него разногледо, — ето те и теб… ха-ха-ха… изглеждаш странно, Хари… я какъв си размъкнат…
Лицето му беше бяло като платно, от ъгълчето на устата му се стичаше нещо тъмно. След миг краката му се подкосиха, но Рон продължи да се държи отпред за мантията на Хари, така че той приклекна като в поклон.
— Джини! — каза уплашен Хари. — Какво е станало?
Тя обаче поклати глава, свлече се покрай стената, седна и със стон се хвана за глезена.
— Мисля, че си е счупила глезена, чух как нещо изпуква — прошепна Луна, която се бе надвесила над нея. Само тя изглеждаше невредима. — Четирима от онези ни подгониха и ни вкараха в тъмна стая, пълна с планети — много странно място, известно време просто се носехме из тъмния…
— Хари, видяхме отблизо Уран — рече Рон, който продължаваше да се подсмихва. — Разбра ли, Хари? Видяхме Уран… ха-ха-ха…
Отстрани на устата му се изду кървав балон, който се пукна.
— Както и да е, един сграбчи Джини за крака, направих му разрушително проклятие и му запратих в лицето Плутон, но… — махна Луна безнадеждно към Джини, която беше притворила очи и дишаше много трудно.
— А Рон? — попита уплашен Хари, понеже приятелят му продължаваше да се подсмихва, както висеше отпред на мантията му.
— Не знам с какво са го поразили — отвърна тъжно Луна, — но започна да се държи малко необичайно, едвам го убедих да тръгне.
— Хари — обади се Рон и все така ухилен, притегли ухото му към устата си, — знаеш ли, Хари, кое е това момиче? Луда… Луда Лъвгуд… ха-ха-ха…
— Трябва да се махаме оттук — отсече Хари. — Ще помогнеш ли на Джини, Луна?
— Да — отговори тя и след като пъхна магическата пръчка зад ухото си, да е на сигурно място, прегърна през кръста Джини и я издърпа да стане.
— Мога и сама, глезенът ме боли съвсем малко — рече припряно другото момиче, след миг обаче се смъкна на една страна и се вкопчи за Луна, за да се закрепи.
Хари преметна ръката на Рон през рамото си, точно както преди доста месеци беше направил с Дъдли. Огледа се: вероятността да намерят изхода от първия път беше едно на дванайсет…
Помъкна Рон към една от вратите. Бяха само на няколко крачки от нея, когато друга врата отсреща се разтвори рязко и оттам се втурнаха трима смъртожадни, предвождани от Белатрикс Лестранж.
— Ето къде били! — изписка тя.
Из помещението засвистяха зашеметяващи заклинания, но Хари мина като хала през вратата отпред, избута най-безцеремонно Рон встрани и след като се сниши, се върна да помогне на Невил, който носеше Хърмаяни: прекрачиха прага тъкмо навреме, за да затръшнат вратата под носа на Белатрикс.