— Колопортус! — извика Хари и чу как от другата страна на вратата се стоварват три тела.
— Няма страшно! — каза мъжки глас. — Има и други начини да влезем… ПИПНАХМЕ ГИ, ТУК СА!
Хари се завъртя. Отново бяха в Стаята с мозъците, където, разбира се, стените бяха покрити от край до край с врати. В залата отзад чу още много стъпки, при първите смъртожадни бяха дотичали и други.
— Луна… Невил… помогнете ми!
Тримата хукнаха из помещението и започнаха да запечатват пътем вратите, в желанието си да не губи и миг Хари се блъсна в една маса и се претърколи върху нея.
— Колопортус!
Чуваше се как някой тича зад вратите, от време на време върху някоя от тях се хвърляше поредното тежко тяло и тя се разтрисаше със скърцане под тежестта му. Луна и Невил омагьосваха вратите по отсрещната страна, после, точно когато стигна горния край на помещението, Хари чу как Луна крещи:
— Коло… ааааааах…
Извърна се тъкмо навреме и видя как тя отхвърча във въздуха. През вратата, до която не бе успяла да стигне, в стаята бяха нахлули петима смъртожадни, Луна тупна върху едно от писалищата, плъзна се по повърхността му и оттам на пода от другата страна, където се просна безжизнено като Хърмаяни.
— Заловете Потър! — изпищя Белатрикс и се втурна към него, но той й се изплъзна и се върна на бегом в другия край на стаята, беше в безопасност, докато те внимаваха да не навредят на пророчеството…
— Ей! — провикна се Рон, който се бе изправил с олюляване и ухилен, сега креташе като пиян към Хари. — Ей, Хари, тук има мозъци, ха-ха-ха, странно, нали, Хари?
— Дръпни се, Рон, залегни…
Той обаче вече бе насочил магическата пръчка към огромната стъкленица.
— Честно, Хари, мозъци са… виж… Акцио мозък!
Всичко сякаш в миг застина. Хари, Джини и Невил, както и всички смъртожадни се обърнаха неволно и загледаха горния край на стъкленицата точно когато от зелената течност като риба излетя един мозък, който за малко като че увисна във въздуха, после се понесе с въртене към Рон и от него се разхвърча нещо като киноленти, размотали се досущ рулон с филм…
— Ха-ха-ха, Хари, погледни… — възкликна Рон и загледа как от мозъка изригва странно вещество. — Ела, Хари, да го пипнеш, ама че чудесия…
— НЕДЕЙ, РОН!
Хари не знаеше какво ще стане, ако приятелят му докосне пипалата мисъл, разлетели се зад мозъка, но беше сигурен, че това не вещае нищо добро. Втурна се към Рон, той обаче вече бе хванал с протегнати ръце мозъка.
Още щом се допряха до кожата на момчето, пипалата започнаха да се увиват като въжета около ръцете му.
— Виж какво става, Хари… Не, не… не ми е приятно… не, престанете… престанете…
Ала тънките ленти вече се усукваха около гърдите на Рон, той ги задърпа и се опита да ги разкъса, а мозъкът се бе впил в него като тялото на октопод.
— Дифиндо! — изкрещя Хари и се помъчи да издърпа израстъците, които пред очите му стягаха здраво Рон, те обаче не искаха и да помръднат.
Рон се строполи, като продължаваше да се мята, за да се освободи от впримчилите го пипала.
— Ще го удуши, Хари — изпищя Джини, която със счупения си глезен не можеше да мръдне от пода, после от магическата пръчка на един смъртожаден политна лъч червена светлина, която я улучи право в лицето.
Тя клюмна и изпадна в безсъзнание.
— ФСЕПЕНИ СЕ! — кресна Невил и с рязко завъртане размаха магическата пръчка на Хърмаяни към смъртожадния, който настъпваше към него. — ФСЕПЕНИ СЕ, ФСЕПЕНИ СЕ!
Но не се случи нищо.
Един от смъртожадните запрати също и по Невил зашеметяващо заклинание и за малко да го улучи. Сега само Хари и Невил продължаваха да се сражават с петимата смъртожадни. Двама изстреляха по тях цели потоци сребърна светлина като стрели, които не ги уцелиха, но оставиха по стената отзад вдлъбнатини. Хари се изплъзна, ала Белатрикс Лестранж се втурна право към него: хванал пророчеството високо над главата си, той се завтече обратно към другия край на стаята, защото единственото, което се сещаше да направи, бе да отдалечи смъртожадните от приятелите си.
Планът му като че ли успя. Подгониха го, като събаряха и хвърляха във въздуха столове и маси, но не смееха да го омагьосат, за да не повредят пророчеството, а той се стрелна през единствената врата, която все още беше отворена, — същата, откъдето бяха дошли смъртожадните, — и се замоли наум Невил да остане при Рон и да изнамери начин да го освободи. Беше изминал на бегом няколко крачки в новата стая, когато усети, че подът изчезва…