— И не си правете илюзии, ние непременно ще научим — добави любезно Лупин.
— Точно така — рече господин Уизли, — дори и да не разрешите на Хари да използва фейлетона…
— Телефона — прошепна Хърмаяни.
— Да, само да научим, че е имало и най-малък намек за лошо отношение към него, ще отговаряте пред нас — заяви Муди.
Вуйчо Върнън се изду зловещо. Възмущението му изглежда затъмни дори страха пред тая съмнителна пасмина.
— Заплашвате ли ме, господине? — попита той толкова високо, че минувачите се обърнаха и го изгледаха.
— Да, заплашвам ви — потвърди Лудоокия, явно доволен, че вуйчо Върнън е схванал толкова бързо.
— А приличам ли ви на човек, който може да бъде уплашен? — излая вуйчо Върнън.
— Ами… — провлече Муди и тикна назад бомбето, за да открие магическото си око, което се въртеше зловещо. Вуйчо Върнън отскочи ужасен назад и се блъсна в една количка за багаж. — Да, бих казал, Дърсли, че ми приличате точно на такъв човек. — Той се извърна от вуйчо Върнън към Хари. — И така, Потър… само повикай, ако имаш нужда от нас. В случай че три поредни дни нямаме вести от теб, ще пратим някого…
Леля Петуния изхлипа жално. Бе повече от ясно, че си мисли какво ще си кажат съседите, ако зърнат на алеята в градината им тези типове.
— Е, довиждане, Хари — пожела Муди и стисна с възлеста ръка Хари за рамото.
— Пази се, Хари — прошепна Лупин. — Ще държим връзка.
— При първа възможност, Хари, ще дойдем да те вземем — обеща госпожа Уизли и пак го притисна в обятията си.
— До скоро, приятелю — рече развълнуван Рон и стисна ръката на Хари.
— До съвсем скоро — каза убедено Хърмаяни. — Обещаваме.
Хари кимна. Не намираше думи да им каже какво означава да ги види всички построени тук, до него. Затова само се усмихна, вдигна ръка за довиждане, обърна се и тръгна към изхода на гарата и окъпаната от слънце улица, а вуйчо Върнън, леля Петуния и Дъдли забързаха подире му.