— Никой не му го отрича — повиши тон госпожа Уизли, стиснатите й в юмруци ръце върху страничните облегалки на стола трепереха. — Но той още е…
— Не, не е дете! — възнегодува Сириус.
— Не е и възрастен! — напомни поруменяла госпожа Уизли. — Той не е Джеймс!
— Благодаря ти, Моли, но съм наясно кой е — отвърна ледено Сириус.
— Не съм чак толкова сигурна. От начина, по който понякога говориш за него, човек се чуди дали не си мислиш, че отново си с най-добрия си приятел.
— И какво лошо има в това? — учуди се Хари.
— Лошото, Хари, е, че ти не си Джеймс, колкото и да приличаш на него — упорстваше госпожа Уизли, без да отмества очи от Сириус. — Още не си завършил училище и възрастните, които носят отговорност за теб, не бива да го забравят.
— Да не искаш да кажеш, че съм безотговорен като кръстник? — подвикна Сириус.
— Искам да кажа, че понякога действаш прибързано, Сириус, и тъкмо заради това Дъмбълдор постоянно ти напомня да не излизаш навън и…
— Ако обичаш, нека не намесваме Дъмбълдор и заръките, които ми е дал — изкрещя той.
— Артър! — обърна се госпожа Уизли към съпруга си. — Подкрепи ме, де!
Отначало господин Уизли не каза нищо. Свали очилата, без да поглежда жена си, дълго ги бърса с мантията. Чак след като ги намести внимателно на носа си, поясни:
— Дъмбълдор е наясно, че обстоятелствата са се променили, Моли. Съгласен е, че щом ще остане в щабквартирата, Хари трябва да узнае някои неща.
— Да, но едно е да му кажем някои неща, съвсем друго, да го подканваме да пита каквото му хрумне!
— Лично аз смятам — намеси се тихо Лупин, когато най-сетне отмести очи от Сириус и откликна на погледа на госпожа Уизли, извърнала се към него с надеждата да намери накрая съюзник, — че е най-добре Хари да научи фактите… е, не всичките, Моли, колкото да добие обща представа… от нас, а не от други, които вероятно ще му съобщят изопачена версия.
Изражението му беше благо, но Хари бе сигурен, че ако не друг, то поне Лупин е наясно: някои разтегателни уши все пак са оцелели и след чистката на госпожа Уизли.
— Ами… — пое си тя дълбоко въздух и пак огледа останалите за подкрепа, каквато така и не получи. — Виждам, че съм в малцинство. Ще кажа само едно: Дъмбълдор очевидно си има причини да не желае Хари да знае твърде много и аз като човек, който мисли само доброто на момчето…
— Той не ти е син — напомни й кротко Сириус.
— Да, но го чувствам като роден син — разпалено отвърна госпожа Уизли. — Клетият той, няма си никого!
— Има мен!
— Да де — намръщи се госпожа Уизли, — само че докато лежеше в Азкабан, ти беше доста трудно да се грижиш за него.
Сириус се надигна.
— Ти, Моли, не си единственият човек на масата, който обича Хари — тросна се Лупин. — Сядай, Сириус!
Долната устна на госпожа Уизли потрепваше. Пребледнял, Сириус се отпусна бавно на стола.
— Според мен Хари трябва да получи възможност да си каже мнението — продължи Лупин, — достатъчно голям е, за да решава сам.
— Искам да знам какво става — рече веднага момчето.
Не погледна към госпожа Уизли. Беше трогнат от думите, че й е като роден син, но тя го и дразнеше с това, че все трепери над него. Сириус беше прав, Хари вече не беше дете.
— Добре тогава — отрони глухо госпожа Уизли. — Джини, Рон, Хърмаяни, Фред, Джордж… излезте от кухнята, веднага!
В миг настана суматоха.
— Ние сме пълнолетни! — викнаха в хор близнаците.
— Щом разрешавате на Хари, защо да не остана и аз? — възропта и Рон.
— Искам и аз да чуя, мамо — проплака Джини.
— НЕ! — кресна госпожа Уизли, като се изправи, а очите й засвяткаха. — И дума да не става, забранявам…
— Не можеш да спреш Фред и Джордж, Моли — обади се уморено съпругът й. — Те вече са пълнолетни.
— Но не са завършили училище.
— По закон обаче са зрели хора — напомни със същия уморен глас господин Уизли.
Лицето на жена му беше станало кървавочервено.
— Ама аз… Ох, добре… Фред и Джордж да останат, но Рон…
— Хари и без това ще ни разкаже на нас с Хърмаяни какво сте си говорили! — горещеше се Рон. — Нали? — допълни колебливо, срещнал погледа на приятеля си.
За част от секундата на Хари му се прииска да отговори, че няма да му каже и думица, за да види Рон какво е да те държат в неведение! Но двамата се спогледаха и подлата мисъл се изпари.
— Разбира се, че ще ви кажа — потвърди Хари.
Рон и Хърмаяни грейнаха.
— Добре тогава! — пак се развика госпожа Уизли. — Добре! Джини, ВЕДНАГА В ЛЕГЛОТО!