Тя обаче не се подчини безропотно на майка си. Чуваха я как беснее и фучи, докато майка й я тегли нагоре по стълбището, а когато се качиха в коридора, към шумотевицата се присъединиха и оглушителните писъци на госпожа Блек. Лупин хукна бързо към портрета, за да възстанови реда. Чак като се върна, затвори подире си вратата на кухнята и седна отново на масата, Сириус заговори:
— Добре, Хари… какво искаш да знаеш?
Момчето си пое дълбоко въздух и зададе въпроса, терзал го цял месец.
— Къде е Волдемор? — рече той, без да обръща внимание, че от името всички отново се разтреперват и се смръщват. — Какво прави? Опитвах се да следя мъгълските новини, но по нищо не личи той да се е развилнял, нямаше съобщения за загинали при необичайни обстоятелства и така нататък.
— Просто засега няма загинали при необичайни обстоятелства — отговори Сириус, — поне доколкото знаем ние, а ние знаем доста.
— Повече, отколкото той предполага — потвърди и Лупин.
— Как така е престанал да убива? — учуди се Хари.
Той добре знаеше, че само през последната година Волдемор е извършил няколко убийства.
— Не иска да привлича вниманието — поясни кръстникът му. — Ще се изложи на опасност. По друг начин си е представял своето завръщане. Объркал е работата.
— По-точно ти му я обърка — добави с доволна усмивка Лупин.
— Как? — попита озадачен Хари.
— Ти оцеля, ето как, а той е смятал да те убие — каза Сириус. — За завръщането му не е трябвало да узнава никой освен смъртожадните. Ти обаче оцеля и сега си жив свидетел.
— А Дъмбълдор е последният човек, който Волдемор искаше да узнава, че се е върнал — продължи Лупин. — Ти се постара директорът на училището да разбере веднага.
— И какво от това? — попита Хари.
— Как какво! — възкликна невярващо Бил. — Дъмбълдор е единственият, от когото Ти-знаеш-кой някога се е страхувал.
— Благодарение на теб само час след завръщането на Волдемор Дъмбълдор свика отново Ордена на феникса — поясни Сириус.
— И с какво се занимава Орденът? — огледа ги един по един Хари.
— Правим всичко възможно да попречим на Волдемор да осъществи намеренията си — отговори Сириус.
— А вие откъде знаете какви са намеренията му? — побърза да попита момчето.
— Дъмбълдор има предположение — намеси се отново Лупин. — А неговите предположения обикновено се потвърждават.
— И какви според него са намеренията на Волдемор?
— Първо, че смята да възстанови армията си — започна да изрежда Сириус. — Навремето предвождаше огромно множество: магьосници, които беше заплашил или бе подчинил на волята си чрез заклинания, преданите му смъртожадни, какви ли не Тъмни създания. Сам си го чул — крои да привлече на своя страна великаните и те са само част от поддръжниците, които смята да вербува. Едва ли ще тръгне да превзема Министерството на магията само с шепа смъртожадни.
— Значи се опитвате да го спрете да привлече още и още привърженици?
— С всичко, което ни е по силите — потвърди Лупин.
— Как?
— Най-важното е да се помъчим да убедим възможно най-много хора, че Вие-знаете-кой наистина се е завърнал, да ги предупредим да са нащрек — включи се и Бил. — Но се оказва доста трудно.
— Защо?
— Заради отношението на министерството — обади се Тонкс. — Ти нали си видял, Хари, как се държи Корнелиус Фъдж, след като Ти-знаеш-кой се е завърнал. И досега се инати. Не иска и не иска да повярва, че се е случило.
— Но защо? — отчая се Хари. — Защо е толкова глупав? Щом Дъмбълдор…
— Точно там е работата! — каза господин Уизли и се подсмихна. — Дъмбълдор.
— Фъдж се страхува от него — добави натъжена Тонкс.
— Страхува се от Дъмбълдор ли? — не можа да повярва Хари.
— Страхува се, че Дъмбълдор бил намислил нещо — рече господин Уизли. — Втълпил си е, че директорът иска да го измести. И да стане министър на магията.
— Но той не иска…
— Естествено, че не иска — каза господин Уизли. — Никога не се е домогвал към министерския пост, макар че, когато Милисънт Багнолд излезе в пенсия, мнозина подкрепяха именно него за длъжността. Вместо това на власт дойде Фъдж, обаче и досега не е забравил на каква огромна поддръжка се радваше Дъмбълдор, без дори да се е кандидатирал.
— Дълбоко в себе си Фъдж е наясно, че Дъмбълдор е много по-умен от него, че е много по-силен като магьосник, и след като стана министър, в началото все го търсеше за съдействие и съвет — обясни Лупин. — Но както личи, властта му се услади и сега той е далеч по-самоуверен. Харесва му да е министър на магията и е успял да си втълпи, че именно той е по-умният, а Дъмбълдор просто му мъти водата.