Беше се обадила госпожа Уизли от сумрака при вратата.
Хари не беше забелязал кога се е върнала, след като бе отвела горе Джини. Беше скръстила ръце и изглеждаше вбесена.
— Хайде, марш в леглата! Всички — добави и стрелна с очи Фред, Джордж, Рон и Хърмаяни.
— Не можеш да ни командваш… — тросна се Фред.
— Мога, и още как! — озъби му се госпожа Уизли. Погледна разтреперана Сириус. — Вече каза на Хари предостатъчно. Още малко, и ще го направиш член на Ордена.
— Защо пък да не ме направи? — сопна се Хари. — Ще стана член на Ордена, искам да стана, искам да се сражавам.
— Не може!
Този път обаче го каза не госпожа Уизли, а Лупин.
— В Ордена членуват само пълнолетни магьосници — уточни той. — Магьосници, които вече са се изучили — допълни точно когато Фред и Джордж отвориха уста. — Начинанието крие опасности, за които вие, всички до един, дори не подозирате… Според мен Моли е права, Сириус. Казахме предостатъчно.
Сириус поприсви рамене, но не се зае да спори. Госпожа Уизли кимна властно на синовете си и на Хърмаяни. Един по един те се изправиха, а Хари прие поражението си и ги последва.
Глава шеста
Прастарият благороднически род Блек
Свъсена като буреносен облак, госпожа Уизли тръгна нагоре заедно с тях.
— Веднага по леглата, и без приказки — скастри ги тя, щом се качиха на първия етаж, — утре ни чака тежък ден. Джини сигурно е заспала — обърна се госпожа Уизли към Хърмаяни, — гледай да не я събудиш.
— Друг път е заспала — изшушука Фред, след като Хърмаяни им пожела «лека нощ» и те тръгнаха към следващия етаж. — Ако Джини не будува и не чака Хърмаяни да й разкаже всичко от игла до конец, значи аз съм пихтиест червей…
— Хайде, вървете, Рон, Хари — подкани госпожа Уизли на втория етаж и им посочи тяхната стая. — Лягайте си.
— Лека нощ — пожелаха те на близнаците.
— И да спите като къпани — намигна им Фред.
Госпожа Уизли хлопна с трясък вратата след Хари. Сега стаята изглеждаше дори по-усойна и мрачна от първия път, когато Хари я бе видял. Празната картина върху стената дишаше бавно и дълбоко, сякаш невидимият й обитател бе потънал в сън. Хари си сложи пижамата, свали очилата и се покатери в леденостуденото легло, а Рон хвърли върху дрешника малко «Совешка сладост», за да усмири Хедуиг и Пигуиджън, които потракваха тревожно с нокти и си чистеха перцата.
— Не можем да ги пускаме всяка вечер на лов — обясни Рон, докато си обличаше кафеникавата пижама. — Дъмбълдор не иска над площада да кръжат прекалено много сови, току-виж някой се усъмнил. А, да… щях да забравя.
Прекоси стаята и залости вратата.
— Защо го правиш?
— Заради Крийчър — поясни Рон и угаси лампата. — Първия път, когато спах тук, пристигна в три след полунощ. Честна дума, никак не е приятно да се събудиш и да го видиш как ти се промъква в стаята. Слушай, ти… — Той си легна, зави се и се извърна в тъмното към Хари, който различаваше силуета му на лунната светлина, процеждаща се през прашния прозорец. — Ти какво ще кажеш за всичко това…
Не се налагаше Хари да пита приятеля си какво има предвид.
— Е, не ни казаха нищо, за което да не сме се досетили и сами — отбеляза той, замислен за разговора долу в кухнята. — Единственото, което всъщност ни съобщиха, е, че Орденът се опитва да попречи на хората да застанат на страната на Вол…
Рон си пое дълбоко въздух.
— … демор — отсече твърдо Хари. — Кога ще започнеш да го наричаш по име? Като Сириус и Лупин.
Рон се направи, че не го е чул.
— Да, прав си — рече той, — благодарение на разтегателните уши вече знаехме почти всичко, което ни съобщиха. Единственото ново бе…
Пук!
— Ау!
— Тихо, Рон, че мама ще вземе да се върне.
— И двамата ми се магипортирахте върху коленете!
— Ами да, в тъмното не е толкова просто.
Хари видя как размазаните сенки на Фред и Джордж скачат от леглото на Рон. Пружините изскърцаха жално и дюшекът на Хари се смъкна с няколко сантиметра, когато в краката му седна Джордж.
— Е, стигнахте ли вече до това? — попита нетърпеливо той.
— До оръжието, за което спомена Сириус ли? — уточни Хари.
— За което се изпусна, по-точно! — намеси се Фред и се разположи до Рон. — Дори с разтегателните уши не чухме нищичко за него.
— Какво според теб е онова оръжие? — рече Хари.
— Би могло да е всичко — отвърна Фред.
— Но нима има нещо по-страшно от проклятието Авада Кедавра? — възкликна Рон. — Какво може да е по-ужасно от смъртта?