— Прав си, Сириус — съгласи се госпожа Уизли.
И двамата говореха твърде вежливо и любезно, от което Хари тутакси разбра, че още не са забравили разногласията си от предната вечер.
Звънецът долу издрънча силно и незабавно последваха писъците и крясъците, отприщени предната вечер от Тонкс, която бе преобърнала поставката за чадъри.
— Колко пъти да им повтарям да не натискат звънеца! — възкликна отчаян Сириус и изхвърча от стаята.
Чуха как слиза с тежка стъпка по стълбището и къщата отново бе огласена от крясъците на госпожа Блек:
— Срам за предците, мелези с мелези, изменници на рода, мръсни изчадия…
— Хари, затвори, ако обичаш, вратата — помоли госпожа Уизли.
Той се позабави възможно най-много на прага във всекидневната с надеждата да чуе какво става долу. Сириус очевидно бе успял да дръпне завесите пред портрета на майка си, защото тя престана да крещи като обезумяла. Момчето чу как кръстникът му продължава нататък по коридора и маха дрънчащата верига на входната врата, сетне и как познатият гърлен глас на Кингзли Шакълболт казва:
— Хестия ме смени току-що, сега е с мантията на Муди, а аз рекох да се отбия, за да оставя на Дъмбълдор отчета…
Хари усети, че госпожа Уизли е впила очи в тила му, и като затвори неохотно вратата на всекидневната, се върна при ловците на омайници.
Госпожа Уизли се бе навела да прочете какво пише за тях в книгата «Наръчник за борба с домашните вредители» на Гилдрой Локхарт, която лежеше отворена върху дивана.
— А сега всички трябва да внимавате много, защото омайниците хапят и зъбите им са отровни. Донесла съм стъкленичка с противоотрова, но дано не опираме до нея.
Изправи се, зае позиция точно пред завесите и направи знак на децата да последват примера й.
— Като кажа думата, веднага започвате да пръскате, чухте ли! — нареди госпожа Уизли. — Очаквам да ни налетят, но на пръскачките пише, че е достатъчно веднъж да цръкнем силно, за да ги обездвижим. Щом престанат да мърдат, ги хвърляйте в кофата.
Излезе предпазливо пред огневата линия и вдигна пръскалото.
— Хайде сега: пръскаме!
Хари бе пръскал само няколко секунди, когато от гънките на плата изхвърча напълно развита омайница с пърхащи, лъскави като на бръмбар крилца, с остри като игли оголени зъбки и четири стръвно стиснати юмручета, а тялото й като на фея бе покрито с черни рунтави косми. Хари й пръсна право в лицето мощна струя омайноцид. Създанието застина във въздуха и тупна учудващо звучно върху износения килим. Хари я вдигна и я запрати в кофата.
— Какви ги вършиш пак, Фред? — попита рязко госпожа Уизли. — Веднага я пръсни и я хвърли.
Хари се огледа. Фред държеше с два пръста омайница, която се мяташе с все сила.
— Добре, де — съгласи се набързо Фред и пръсна право в лицето на омайницата, колкото да я зашемети, а щом госпожа Уизли се обърна, той намигна и пъхна гадинката в джоба си.
— Ще правим опити с омайническа отрова за нашите «Кутийки с лъготийки» — прошепна Джордж на Хари.
След като напръска с изключително точен мерник две омайници, насочили се право към носа му, Хари се доближи до Джордж и изговори само с ъгълчето на устата си:
— Какви са тия «Кутийки с лъготийки»?
— Ами, кутийки с разноцветни бонбонки, от които се поболяваш — изшушука другото момче, без да изпуска от поглед гърба на майка си. — Ама не тежко, а само колкото да те пуснат от час, ако не ти се стои. Разработваме ги с Фред от началото на лятото. Всичките са в два цвята. Хапваш си от оранжевия край на бонбончето «Блъв-блъв» и почваш да драйфаш. Но още щом изскочиш от класната стая уж за да отидеш в болничното крило, гризваш моравата половинка…
— «… която те прави здрав отново като кукуряк и ти дава възможност през учебен час, който иначе ще бъде посветен на несъзидателна скука, да се отдадеш на каквито решиш приятни занимания.» Така поне ще пише в рекламката — прошепна Фред, който беше излязъл от полезрението на госпожа Уизли и се бе навел да вдигне от пода няколко зашеметени омайници, за да пъхне и тях в джоба си. — Но още има да усъвършенстваме лакомствата. Сега-засега доброволците, включили се в изпитанията, все не могат да спрат да повръщат, за да сдъвчат моравата половинка на бонбона.
— Доброволци ли?
— Доброволците сме ние — оповести Фред. — Редуваме се. Джордж изпробва дропса «Припадокс» за безотказни припадъци, после и двамата опитахме дражетата «Кръв от нослето» — глътваш едно и от носа ти шурва кръв…
— Пък мама реши, че сме се дуелирали — уточни Джордж.
— Значи шегобийницата върви, а? — прошепна Хари и се наведе, уж наглася дюзата на пръскачката.