— Засега не можем да намерим помещение — оплака се Фред още по-тихо, защото госпожа Уизли попи с кърпата потта, избила по челото й, и отново се впусна в атака, — караме на поръчки по пощата. Миналата седмица пуснахме реклами в «Пророчески вести».
— Благодарение на теб, приятелю — допълни Джордж. — Но ти не се притеснявай… Мама не е надушила нищо. Пък и едва ли някога вече ще разлисти «Пророчески вести» заради лъжите за теб и Дъмбълдор!
Хари се усмихна. Почти насила бе накарал близнаците Уизли да вземат хилядата галеона награда, която беше спечелил от Тримагическия турнир, за да им помогне да осъществят мечтата си и да отворят шегобийница, но все пак се зарадва, че госпожа Уизли тъне в неведение за неговия принос в цялото начинание. Тя не смяташе, че откриването на шегобийница е подходящо поприще за нейните синове.
Обезомайничването на пердетата им отне почти цялата сутрин. Вече минаваше пладне, когато госпожа Уизли най-после махна кърпата, с която си беше покрила лицето, и се отпусна тежко на продъненото кресло, но моментално подскочи и изписка отвратена — беше седнала върху торбата с мъртви плъхове. Пердетата, които след масираното пръскане бяха влажни и висяха безжизнени, вече не жужаха. Кофата под тях беше пълна с вцепенени омайници, а отстрани имаше купа с техните черни яйца — Крукшанкс честичко ги душеше, а Фред и Джордж им хвърляха въжделени погледи.
— С това тук ще се заемем след обяда — оповести госпожа Уизли и посочи шкафовете с прашни витринки от двете страни на камината.
Бяха наблъскани с какви ли не джунджурии: колекция ръждясали ками, нокти на грабливи птици, намотана на кълбо змийска кожа, няколко потъмнели сребърни кутийки с надписи на езици, каквито Хари не разбираше, и най-гнусното: богато украсена кристална стъкленица с голям опал вместо запушалка и пълна с нещо, за което Хари бе повече от сигурен, че е кръв.
Звънецът на входната врата издрънча отново. Всички погледнаха към госпожа Уизли.
— Не мърдайте оттук! — разпореди се тя и грабна торбата с плъховете точно когато отдолу пак екнаха писъците на госпожа Блек. — Ще ви донеса сандвичи.
Излезе от всекидневната и затвори внимателно вратата подире си. Всички само това и чакаха — спуснаха се към прозореца и надзърнаха към стъпалото пред входната врата. Видяха чорлаво рижо теме и цяла камара котли, които едва се крепяха един върху друг.
— Мъндънгус! — ахна Хърмаяни. — За какво е помъкнал толкова много котли?
— Сигурно търси тайно местенце, където да ги складира — вметна Хари. — Нали вечерта, когато уж е трябвало да ме следи, хукнал да се пазари за някакви крадени котли!
— Ами да, точно за това ги е донесъл… да ги скрие — рече Фред, когато входната врата се отвори, а Мъндънгус надигна котлите и се вмъкна заедно с тях в къщата. — Лелеее, майка ми ще има да фучи…
Двамата с Джордж прекосиха всекидневната и застанаха до вратата — дано чуят нещо. Виковете на госпожа Блек бяха заглъхнали.
— Мъндънгус разговаря със Сириус и Кингзли — пошушна Фред и напрегна лице, за да слуша. — Не се чува… как мислите, дали да рискуваме и да опитаме с разтегателните уши?
— Може пък да си струва — съгласи се Джордж. — Ще взема да се промъкна горе и да донеса едно-две…
Ала точно тогава долу на първия етаж гръмна такава разправия, че разтегателните уши станаха напълно излишни. Всички чуваха прекрасно какво крещи госпожа Уизли колкото й глас държи:
— ТОВА ТУК ДА НЕ ТИ Е СКРИВАЛИЩЕ ЗА КРАДЕНИ ВЕЩИ!
— Мед ми капе, като слушам как мама навиква някой друг — подсмихна се самодоволно Фред и открехна с няколко сантиметра вратата, та гласът на госпожа Уизли да огласи цялото помещение, — стига само ние сме слушали крясъците й.
— БИВА ЛИ ТАКАВА БЕЗОТГОВОРНОСТ, И БЕЗДРУГО СИ ИМАМЕ ТОЛКОВА ГРИЖИ, АМИ СЕГА И ТИ ДА ВЛАЧИШ В КЪЩАТА КРАДЕНИ КОТЛИ…
— Ония смотаняци я оставят да се вихри — поклати глава Джордж. — Човек трябва да я озапти още в самото начало, иначе се разгорещява и вдига пара с часове. Пък и отдавна чака сгоден случай да си го излее на Мъндънгус, много му е ядосана още откакто се чупи, вместо да те следи, Хари… хайдеее! Милата мамичка на Сириус пак се разврещя.
Гласът на госпожа Уизли бе заглушен от нов изблик писъци и крясъци на портретите в коридора.
Джордж тъкмо понечи да затвори вратата, та да не слушат цялата тази врява, когато във всекидневната се шмугна едно домашно духче.
Беше почти голо — само с мърляв парцал, нещо като препаска около кръста. Изглеждаше грохнало. Кожата сякаш му беше с няколко размера по-голяма. Подобно на всички домашни духчета, и това тук беше плешиво, затуй пък от големите му, щръкнали като на прилеп уши стърчаха бели космалаци. Очите му бяха кървясали и воднистосиви, месестият му нос приличаше на зурла.